![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Ако абдикаторите, очакващите, трансцендентистите и другите традиционни изповедания са съгласни за нещо, то е, че спасението трябва да се постига от видове и кланове, които се усъвършенстват, за да последват благословените Прародители в Прегръдката на вълните. Всяко поколение трябвало всеотдайно да работи, за да помогне на потомците си да се придвижват крачка по крачка напред. Какъв ужас тогава, ако трилионите и квадрилионите индивиди започнат да мислят за самите себе си! Ами ако всяко разумно същество е в състояние да постигне изкупление чрез вяра в Господ, който е над всички известни равнища на универсалната реалност?
Ами ако Прегръдката на вълните може да се заобиколи чрез постигане на живот в рая, описан в свещените книги на Земята? Няма ли всички да престанат да се стремят към расов прогрес? И да изоставят бъдещите поколения в полза на незабавна духовна награда?
Долният чифт очи на скианото проблесна.
— Ето го отговорът. Отговорът на Буда, Мойсей, Иисус и другите велики пророци, които разнасяли учението си по време на славната самота на Земята. Техният отговор — нашият отговор, — е, че най-мощното средство за спасение винаги е било състраданието.
Дори дни по-късно мислите на Хари продължаваха да се въртят около невероятната, многостранна противоречивост на посланието на скианото.
Той прехапа устни и се обърна към висящото във въздуха „П“.
— Колко са преследвачите?
— Мемоидите са пет — отвърна пилотният режим. — Два от тях вече напълно се трансформираха и възобновиха преследването на механичния нарушител. Други два продължават да се променят. Един остава в тунела и чака своя ред.
Хари видя първата двойка мемохищници, които ускоряваха ход по псевдокилима, като се движеха на милиони гънещи се пипала и бързо настигаха грохналата машина. Втора двойка завършваха метаморфозата си пред погледа му. Той нервно закрачи насам-натам. Искаше му се изобщо да не бе присъствал на проповедта на скианото.
Всъщност, не можеше да е сигурен какво е мотивирало решението му да предприеме действия. Отчасти можеше да е от състрадание. Но Хари предпочиташе да си мисли, че е заради нещо друго.
Любопитство.
„Ако тази тромава машина бъде изядена от глутница хищни идеи, никога няма да разбера какъв е бил товарът й.“
Петият мемоид се появи навън и започна да се преобразява.
Хари нададе решителен вик и натисна един от бутоните на пулта, с което освободи реалностната котва и спусна станцията право надолу, протегнал като лапи осемте й крака.
Първият му противник падна най-лесно.
Докато преобразуват концептуалната си рамка в съответствие с новата среда, мемоидите са напълно беззащитни. „Те се парафразират в друг фразеологизъм“, беше му обяснил Уер'К'кинн. През това време тяхната вътрешна свързаност се колебаеше и ги правеше уязвими за външни гледни точки.
Този мемохищник бързо реагира, когато падащата станция прониза гърба му на няколко места и вкара в него някои критични идеи.
РАЗЦЕПЛЕНИЕ
КОЛЕБАНИЕ
СЪМНЕНИЕ
В Е-пространството концепциите могат да съществуват и без да се съдържат в нечий мозък. Но само ако са достатъчно силни, за да вярват в самите себе си. За такива самостоятелни идеи неувереността е по-страшна от отрова, особено ако се вкара на съответното място и в съответния момент. Неспособен да се справи, този сложен мем започна да се колебае и бързо се изпари, а съставните му части бяха погълнати от заобикалящия го килим. Това даде възможност на Хари да последва другите.
„Действай като паяк“, помисли си той и приготви оръжейния пулт за действие. Сега негови преимущества бяха незабележимостта и бързината… както и фактът, че целият този субрегион от Е-пространството трябва да се бе образувал около образ от собствения му ум — навярно детски спомен за нечия гигантска дневна.
Приближил другите два мема изотзад, той реши да ги залови с оплитащ лъч. Това оръжие изглеждаше идеално за нападение в Е-пространството. То изстрелваше фино изтъкани поредици от силогизми — логични твърдения, събрани от сборници във Великата галактическа библиотека, датиращи от милиард години.
„Е, да започваме.“
Хари се прицели и стреля.
Оръжието беше условно, което означаваше, че видът и формата му варираха в зависимост от местната обстановка. В други зони на Е-пространството го бе виждал да изстрелва лъчи отровна светлина или блестящи опровержения като огнени залпове. Тук от станцията сякаш изригнаха струи дестилирани твърдения като паяжини от лепкава коприна, които се понесоха към мемохищниците.