![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
НАВЯРНО ЩЕШЕ ДА Е ПО-ДОБРЕ ДА ОСТАВЯ ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА ВЪРХОВНИЯ ЖРЕЦ ДА НИ/МЕ РАЗГЛОБЯТ ЗА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ.
Това може би щеше да е Моята най-висша жертва за „Полкджхи“ и за целия велик джофурски клан.
Основното преимущество на това убежище е, че корабните сензори не са в състояние да регистрират нашите телесни следи, скрити сред безброй редици прозрачни инкубатори, пълни с всевъзможни типове малки пръстени. Разбира се, тук има медицински роботи, които се грижат за бебетата. Те ще докладват за мен, но само ако някой от мостика ги попита. Докато не бъде отправен конкретен въпрос, Аз/ние навярно сме в безопасност и можем да се преструваме, че отговаряме за яслите, като изпускаме властни феромони и даваме на машините заповеди.
Но има и друга опасност. На неравни интервали от време различни джофурски купчини идват до вратата, за да искат резервни части.
Обикновено това са войници. Високи, страшни купчини-воини, покрити с рани и ужасни петна от опитите им да изтласкат зангските нашественици от бойния кораб. В момента тази зараза осквернява една трета от палубите и отсеците на „Полкджхи“. В последно време е постигнат известен напредък, но доказателство за високата цена е фактът, че нашите бойци искат заместители на пръстените, повредени в сраженията с дишащите водород.
За щастие никой от тяхната каста не изглежда склонен да се съмнява в причините за нашето/Моето присъствие тук…
а и в повечето случаи ние не се появяваме пред очите им.
Да, пръстени мои. Само въпрос на време е да ни/Ме заловят. Скоро ще бъдем разединени. Чудя се дали ще си направят труда да запазят някой от торусите или восъчните капки на паметта ни.
Навярно не.
През дългите, мъчително бавни мигове ние/Аз стоим пред зрително-мирисните дисплеи, хипнотизирани от събитията, разиграли се в „Полкджхи“ след убийството на нашия капитан-водач.
Спомняте ли си, пръстени мои, как нашият велик кораб се носеше из усуканите недра на точката на прехвърляне, плътно следвайки земянитите с такова умение, че те не можеха да се отскубнат от нас?
Купчините от изследователския отдел докладваха, че са постигнали напредък в анализа на странния защитен пласт на „Стрийкър“ — обвивката, която по-рано попречи на лъчите ни да спрат делфините. Блестящият слой привидно осигурявал неуязвимост, но според нашата бордова Библиотека повечето галактяни много отдавна се били отказали от този метод! Той можел лесно да се преодолее, стига противникът да знае как. Единствено изненадата ни попречила да го направим при Многоизмерния свят.
Библиотекарите обещаха скоро да препоръчат съответните мерки.
Междувременно във възела се появяваха все повече кораби-бегълци, не само от разрушената структура зад нас, но и от стотици други! Всички съдове имаха три възможности: да останат в Галактика четвърта и да потърсят подслон в някое друго безопасно убежище или да преминат в друг клас живот. Да се върнат в звездната Цивилизация на Петте галактики… или още по-дълбоко да потънат в Прегръдката на вълните. Беше опиянително и огромна чест да гледаме как толкова много от Старите взеха това съдбоносно решение, макар че, случилото се не се отрази на нашето упорито преследване.
И тогава срещнахме Орача.
Обвеяният с легенди.
Рядък феномен на съдбата.
Облак от светлина, който подреждаше възбудените, тълпящи се кораби. Някои отделяше. Други пращаше по предишните им пътища.
СПОМНЯТЕ ЛИ СИ НАШАТА ИЗНЕНАДА, ПРЪСТЕНИ МОИ, КОГАТО ОРАЧА ВЗЕ ЗЕМЯНИТСКИЯ СЪД И ВНИМАТЕЛНО ГО ПОСТАВИ СРЕД ОНЕЗИ, ОПРЕДЕЛЕНИ ЗА ТРАНСЦЕНДЕНТНОСТ?
Смайване изпълни коридорите и залите на „Полкджхи“. Кой би могъл да си представи такова нещо? Делфините са най-младата разумна раса в Цивилизацията на Петте галактики. Било с измама или по достойнство, никое разумно същество не би го очаквало!
В този момент нашият нов капитан-водач отстъпи пред неизбежността. Бяха дадени заповеди. „Полкджхи“ трябваше да се откаже от преследването!
Вместо това щяхме да се насочим към джофурска база в Галактика първа, за да се пречистим от зангската зараза и да докладваме за всичко, което сме научили. Макар и неуспели да завладеем земянитския кораб, ние ще можем да съобщим за участта му и тази информация също би трябвало да е ценна.
Нещо повече — Джиджо е чудесна утешителна награда! Когато разкрием местоположението му на родния клан, този малък преждевремски свят ще се превърне в идеална база за генетично експериментиране/разработване. Източник на богатство за расата. Дори само окончателното изтребване на г'кеките ще компенсира мъките ни.