![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
„Когато се съмняваш, използвай физически средства“, помисли си той и активира миникартечницата. Разнесе се тракане и към нападателя се понесоха високоскоростни куршуми. Мемоидът отстъпи, изрева и размаха пипала във въздуха. Но надеждите на Хари скоро угаснаха, когато осъзна, че оръжието му няма сериозно въздействие. Съществото като че ли по-скоро улавяше куршумите и включваше материята им в информационната си матрица! Въртящите се витла промениха цвета си от симулирано пастелносиньо в металическосиво.
Хари прекъсна стрелбата и изруга. Току-що бе увеличил шансовете на врага да го победи.
Когато мемоидът се изкатери отгоре й, станцията само потръпна. Сложните езотерични идеи имаха малко тегло и инерция. Но можеха да те разкъсат и тази правеше точно това, като откъсваше парчета с въртящите се витла и пробиваше корпуса на станцията.
Хари опита други бутони и лостове, но не постигна нищо. Всички оръжия бяха неизползваеми или действаха по начин, с който адаптивният мемоид лесно се справяше.
В Е-пространството обект, изграден само от атоми, не бе в състояние да издържи дълго срещу живи концепции.
По стените се появиха няколко вдлъбнатини… които изригнаха навътре под коничните перки. Секунди по-късно витлата започнаха да променят формата си и се превърнаха в малки същества. „Червейчета“, помисли си Хари. Знаеше, че дори по малките насекоми и паяци има паразити. Хищникът беше измислил отличен номер, за да използва логиката на този субрегион срещу него. Неошимът натисна последния бутон, предназначен за отчаяни ситуации като тази.
Контролното помещение мигновено се изпълни с холографски изображения — навалица от същества, които имитираха различни класове живот. Някои пълзяха. Други вървяха, търкаляха се или се тътрузеха. Картината напомняше на пангалактично, мултитемпорално, омниреалностно тържество.
Десетина от червейчетата се плъзнаха наоколо в търсене на концептуалното ядро на станцията — самият Хари. Отвратителните гадинки щракаха с ужасяващи щипки, докато душеха из тълпата от холосъщества. Една от тях реши да нападне занг и се хвърли върху висящото във въздуха жълто петно, което потръпна от сблъсъка. Холограмата незабавно се сви навътре около червея и го обгърна в смазващ пласт антимеми. Всичко свърши с взрив светлина, последван от едва забележимо посипване на прах по палубата.
„Съдържат малко реална материя — осъзна Хари. — Тези създания са ужасно опасни!“
Ако някое го ухапеше, можеше да нарани не само ума му. Щеше да откъсне и парче от истинското му тяло.
Бяха унищожени още два червея, нападнали погрешни мишени. Но Хари виждаше, че съществата започват да стават все по-предпазливи. Накрая разбраха, че трябва да избягват дишащите водород и механоорганизмите и се насочиха само към дишащи кислород.
„Трябва да ги изпреваря. Но как? Какво да направя, за да се измъкна от тази каша?“
Ако изобщо успееше да се върне в базата, щеше да предложи някои неща на техниците, които поддържаха оръжейните системи. Но сега имаше само една надежда… да се отскубне от големия мемоид и да не му позволи да контролира червеите. Това означаваше, че ще трябва да запуши дупките по корпуса. Но всяко нещо с времето си.
Не смееше да поеме ръчното управление, защото така щеше да се издаде. Затова повика пилотния режим.
— Да, Хърман? — реагира курсивното „П“.
— Не се приближавай до мен! — изскърца със зъби Хари. — Стой на разстояние и слушай. Искам да разтърсиш станцията… с безразборни движения… опитай се да събориш от корпуса тоя проклет от Ифни извънземен!
— Това ще наруши параметрите за сигурност.
— Няма значение! — изръмжа той. — Извънредна ситуация. Действай!
Разузнавателната платформа се раздвижи. Макар и с два счупени крака, тя не бе обременена от големия мемоид, чиято реална маса навярно се равняваше само на неколкостотин грама, дори и след поглъщането на куршумите. Куцането дори усилваше олюляването, когато станцията се насочи наляво, надясно, напред и после се завъртя като пияна по огромния килим.
Въпреки ниската си инерциална маса, мемоорганизмът явно не остана доволен. В крайна сметка движението беше вид информация. Хари чу слаб хленч, докато съществото се мъчеше да се хване по-здраво, за да не прекъсне контакта си с червеите.
За съжаление клатещата се платформа подхвърляше насам-натам и самия Хари. Холограмите автоматично имитираха движенията му, но той знаеше, че скоро ще бъде разкрит.
През един от прозорците зърна мъглявите очертания на механичното същество, големият нарушител, който бе преследвал по-рано и който нямаше работа в царството на мисълта.