![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Единият от тях мигновено залитна и оплете безбройните си крака в лепкави въжета от древна убедителност. Тялото му провисна сред нишки от свадливи доводи, сви се на кълбо и бързо се превърна в пара.
Партньорът му имаше повече късмет. Макар и заобиколен от паяжини, хищникът успя да спре точно навреме. Всеки път, щом някое въже от отровни аргументи се допреше до него и го изгореше, от раната потичаха страстни антитела от опровержения.
Съществото обърна метафоричния си поглед и продължи да плюе отрова. Към станцията потекоха категорични обяснения, целящи да убедят станцията да прекрати съществуването си. Хари можеше да се опита да стреля по тях, да ги размаже или дори да приеме атаката им. Но вече бе избрал друга тактика. Като се възползва от познанията си за местната зона, той накара кораба да подвие осемте си крака и после да прескочи отровните убеждения, както и пленените алафори.
Полетът му продължи няколко безкрайни секунди. Огромният килим се плъзгаше като море под него… струваше му се, че е ужасно нависоко и започна да се страхува за падането, особено защото се намираше в опасна близост с блестящия Път.
„Не съм готов за връщане в нормалното пространство!“ Нямаше голяма вероятност да оцелее след случаен сблъсък.
За щастие, като накара станцията да се извие настрани, той успя да мине точно покрай сияещата тръба. В резултат обаче равновесието му се наруши и кацна с тежко тупване. Хари се блъсна в най-близката преграда и болезнено удари дясното си рамо. В кабината се разнесе звук от счупване. Завиха аларми и започнаха да премигват червени светлини.
Той потръпна и се върна пред командния пулт, където разбра, че при падането са счупени два от краката, а трети е силно огънат. Верният му кораб тежко закуцука, когато се изправи, за да посрещне новите предизвикателства.
И все пак Хари пламтеше от прилив на адреналин, оголваше зъби и издаваше диво маймунско ръмжене.
„Дотук се справих с трима. Остават още двама“, с надежда си помисли той.
За съжаление следващият сблъсък нямаше да е толкова лесен.
Един от останалите хищници се намираше точно пред него и вече се нахвърляше върху безпомощната си жертва, като късаше парчета метал от гигантската машина в самодоволна забрава. Другият мемоид се завъртя към Хари. Напълно подготвен, той вече окончателно беше приспособил формата си към този район — приличаше точно на такова насекомо, каквото най-много би мразил да откриеш под мебелите си, нещо многокрако и жилещо. От него се излъчваше яростна радост, сякаш представляваше въплъщение на агресивността.
В устата му закипя язвителна пяна и после полетя към Хари.
Този път не можеше да скочи, затова се опита да се отдръпне наляво и след това надясно. Но въпреки отчаяното лъкатушене, един от залповете улучи предния му прозорец и го покри с лъскава слуз.
Хари извърна очи, но не и преди да го залеят вълни на съмнения.
„Какво правя тук, по дяволите? Бих могъл да съм на топло в леглото. Ако бях останал на Земята, може би сега щях да съм в компанията на любовници или приятели, вместо да извървя целия този път, само за да загина…“
Съжаленията предизвикваха остри болки, макар да знаеше, че се дължат на атаката на мемоида. За щастие, емоциите бяха слаби и прекалено общи. Мемоорганизмът не знаеше какво същество е Хари, затова мислените му отрови не бяха конкретни. Засега. Уви, хищниците с такава сложност притежаваха забележителна чувствителност и бързо се приспособяваха към слабостите на жертвите си.
Хари нямаше намерение да се остави в ръцете на случайността. Той изстреля нов оплитащ лъч и станцията му за пореден път блъвна паяжини от лепкави убеждения. Сега обаче целта му ловко избягна клопката — навярно като възприе някакви уникални и несвързани аксиоми. Няколкото нишки, които я докоснаха, се плъзнаха по тялото на мемоида, без да успеят да подложат на съмнение странните формулировки. Създанието се приготви за скок и нападна — потече към Хари толкова бързо, че той нямаше как да го избегне.
Пастта му зейна, но вместо зъби, вътре блестяха редове от остри, спирални витла, които вихрено се въртяха. Гледката бе ужасна и обезкуражаваща.
„Мемът ще проникне в станцията!“
Хари протегна ръка към оръжейния пулт и натисна бутон с надпис „РАЗСЕЙВАЩИ РАКЕТИ“. Бяха му спасявали кожата и при други мисии, като изстрелваха зашеметяващи въртопи от информация, например облаци ирония, които му бяха позволявали да избяга и от още по-големи чудовища.
Само че този път ефектът беше разочароващ. Пред нападащия хищник изригнаха мъгливи валма, но това не забави приближаването му.