Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

Навярно кланът толкова ще се зарадва на тези постижения, че ще позволи на тази примитивна, хибридна купчина — на този Еуаскс — да продължи да съществува, ако разбира се, дотогава ние/Аз успеем да избегнем пленяване/разединяване.

Ето защо екипажът се радваше, въпреки очевидния провал на основната ни мисия. Макар „Стрийкър“ да избяга, очевидно вината за това не беше наша. Ние постигнахме много повече от който и да е друг кораб в познатия космос. И сега можем да се приберем у дома.

Само че после се случи нещо наистина неочаквано.

Спомняте ли си, пръстени мои? Или восъкът на изненадата все още е прекалено мек?

Ние чакахме своя ред пред Орача, като смятахме, че подобно на толкова много други, ще бъдем върнати на пътя си към Галактика първа.

Странна светлина изпълни кораба и ние/Аз бяхме внимателно разгледани. Някои от нашите/Моите пръстени — някогашните части на Аскс — сравниха това с общуване с чудния камък на Джиджо, Светото яйце.

И после за наше/Мое/всеобщо удивление „Полкджхи“ бе повдигнат от преходното влакно и поставен сред колоните от избрани! Сред онези, чиито емблеми ги определяха за огромната чест и просветление дълбоко в Прегръдката на вълните.

Така разбрахме за чудното величие на новото ни възвишено състояние… и за болката, която щяхме да изтърпим.

Но онова, което никой не можеше да обясни — от нашата висша купчина-жрец чак до най-простия воин, — беше причината.

Защо сме избрани за тази чест? Чест, към която никой не се е стремил. Чест, която не носи радост на която и да е джофурска купчина на борда на този велик кораб.