![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
— Ларк! Наистина… ли… си… ти?
На лицето се изписа онази уникална човешка усмивка. Когато то/той заговори, ние разпознахме гласа му от старите дни на Джиджо.
— Привет, почитаеми Аскс… или трябва да кажа Еуаскс? Докато няколко от компонентите ни се караха какъв да е отговорът, други наблюдаваха преобразеното тяло под шията на Ларк. Двуногата му фигура бе позната. Само че сега плътта му беше обгърната с прозрачна ципа, която се издуваше навън като изключително торбести дрехи и пулсираше с отвратителен полутечен ритъм, пращащ тръпки по нашата/Моята централна сърцевина. А на гърба му като тумор или тежък товар, срещу който той изглежда не възразяваше, се виждаше огромна подутина.
Нашите химически пръстени регистрираха няколко ужасни миризми, като метан, цианоген и сероводороден газ.
Сигурни признаци за занг!
От изненада отговорът ни прозвуча малко несвързано.
— Аз/ние… не можем да кажем какво… име… ще е най-подходящо за тази купчина… в този момент. По този въпрос се извършва/продължава гласуване… И все пак… наистина някои части от нас/мен/Мен разпознават някои… части… от теб/Теб…
Общият ни глас секна. Нито англическият, нито гал-шест изглеждаха способни да изразят съответните/точни равнища на удивление. Блъвнаха емоционални феромони… и за наша изненада Ларк/зангът отговори по същия начин!
От новата му кожа се отделиха молекулярни послания, незабавно разбрани от нашите/Моите рецепторни пори.
ВЗАИМНО РАЗПОЗНАВАНЕ
ПРИЯТЕЛСКИ НАМЕРЕНИЯ
ГОТОВНОСТ ЗА ОТКРИВАНЕ НА РЕШЕНИЕ
Нашите/Моите сетива търсят източника на тези мириси и съобщения и се спират на кръгла изпъкналост, разположена до гърдите на Ларк.
Лилава на цвят.
Трекски пръстен, който участва в груповото същество срещу нас!
Ние/Аз незабавно разпознаваме един от малките торуси, които преди няколко ядури Аскс създаде без знанието на господарския пръстен, за да помогне на Ларк и човешката му спътничка да избягат от плен.
Като поглаждаме восъка от това време, Аз/ние разбираме/спомняме си, че е имало и втори тайнствен пръстен.
— Оставих другия тук — пояснява Ларк, сякаш прочел Моите/нашите мисли. — Беше ранен. Линг го скри в тези ясли, за да се грижат за него и да го хранят. Това е една от причините, поради които се върнах. Новите ми познати искат да открият малкия червен пръстен. Интересува ги предназначението му.
Няма нужда да обяснява кои са „познатите“ му. Един джофур инстинктивно разбира — за разлика от повечето цялостни същества, — че е възможно да слееш отделни компоненти, за да създадеш ново сложно същество. В този случай това е чудовищно съчетание от човек, трек и занг… ужасна комбинация, но не и невероятна.
— Ти… искаш да получиш нашата/Моята помощ, за да си върнеш червения пръстен, така ли? — питам аз.
Ларк кимва.
— Неговите способности могат да донесат мир на този огромен кораб…
Той млъква за миг, сякаш общува със самия себе си, после продължава:
— Но има още нещо. Цената, която поисках за участието си в тази мисия. Ние ще спасим Линг.
Хари
В последния му кошмар нахлуха гласове.
— Мисля, че се събужда — каза някой.
Хари размаха ръце, като тръскаше глава насам-натам.
Чувстваше ума си разголен в Е-пространството, плодородна почва за паразитните меми — сложни, самостоятелни символни същества, завладели несвързаните му сънища. Дори сега, когато съзнанието му като че ли започваше да се пробужда, зловещите форми продължаваха да пъплят и кряскат в съня му, по-странни от всичко, родено в органичен мозък.
Някак — навярно с воля или мъчително упорство — успя да се отскубне от повечето паразити и постепенно се събуди.
— Сигурен ли си, че трябва да му позволим да се свести? — пискливо попита друг. — Я му виж зъбите. Може да е опасен!
Първият глас му се беше сторил по-спокоен, макар и да изразяваше неувереност.
— Хайде, и преди си виждала шими. Те са наши приятели. След всичко, което преживяхме, не бихме могли да извадим по-голям късмет.
— Това ли наричаш шим? — попита другият. — Никога не съм се въртяла около тях колкото теб, пък и не съм чела толкова книги, но се обзалагам, че шимите не изглеждат така!
Тази забележка повече от всичко друго накара Хари да удвои усилията си и да се пребори със съня.
„Че как изглеждам? Лицето ми си е точно като на плешива маймуна!“
Разбира се, гласовете бяха човешки. Разпознаваше носови нотки, въпреки странния акцент.
„Как са се озовали човеци в Е-пространството?“
Първия път, когато се опита да отвори клепачи, го прониза пареща светлина. Той вдигна натежалата си ръка към очите си и изпъшка.