Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Пиян ли е? — попита Хетар.
— Не съвсем — отговори леля Поул. — Нийсанците имат особени развлечения — листа, плодове, разни корени. Усещанията им са променени. Това е доста по-сериозно от обичайното пиянство сред алорните.
Тътрейки крака, край тях премина друг нийсанец: походката му беше особена, подскачаща, а лицето му съвсем безизразно.
— Нима това е преобладаващото състояние на хората тук? — попита Мандорален.
— Още не съм срещала нийсанец, който да не е поне частично упоен — рече леля Поул. — Затова с тях трудно се разговаря. Не е ли това къщата, която търсим? — И тя посочи солидна постройка от отсрещната страна на улицата.
Докато се приближаваха към голямата къща, някъде от юг прозвуча злокобен тътен на гръмотевица. Почукаха на вратата и един драсниански слуга, облечен в ленена туника, ги въведе в преддверие, където цареше полумрак, огледа ги и им каза да почакат.
— Лош град — тихо отрони Хетар. — Не разбирам защо някой алорн, който е с наред с ума си, би пожелал да дойде тук по собствена воля.
— Заради парите — лаконично обясни капитан Грелдик. — Търговията в Нийса носи големи печалби.
— Има по-важни неща от парите — измърмори Хетар.
В преддверието влезе невероятно дебел мъж и троснато заповяда на слугата:
— Усили светлината! Не трябваше да ги оставяш тук на тъмно.
— Казахте, че от лампите ставало само по-горещо — възрази слугата с враждебен тон. — Ще ми се накрая да решите какво желаете.
— Няма значение какво съм наредил някога, прави каквото ти казвам сега.
— Климатът ви прави много непоследователен, Дроблек — язвително отбеляза слугата, после запали няколко лампи и напусна преддверието, мърморейки под носа си.
— Драснианците са най-лошите прислужници на света — измърмори недоволно Дроблек. — Ще започнем ли сега по същество? — Той отпусна огромното си туловище на един стол. Лицето му непрекъснато се потеше, а капките пот попиваха в яката на дрехата му.
— Казвам се Грелдик — започна брадатият моряк. — Току що пристигнах на вашите кейове и нося цял товар стоки, които принадлежат на търговеца Радек от Боктор. — Той показа навитите пергаменти.
Очите на Дроблек се свиха.
— Не знаех, че Радек се интересува от търговия с южните страни. Смятах, че поддържа търговски връзки с хора от Арендия и Сендария.
Грелдик безразлично сви рамене.
— Не съм го питал. Той ми плаща да прекарам стоките му с моя кораб, а не да му задавам въпроси за неговите сделки. Предполагам, че го познавате.
Дроблек огледа всички присъстващи. Потното му лице остана безизразно, но пръстите му леко се размърдаха.
„Наистина ли всичко е такова, каквото го представяте?“ — Драснианският таен език беше направил дебелите му пръсти твърде чевръсти.
„Можем ли да говорим открито тук?“ — попитаха го пръстите на леля Поул.
„Така открито, както навсякъде другаде в този отвратителен осарник — отговори Дроблек. — Акцентът ви е странен, госпожо. В него има нещо, което би трябвало да ми напомня…“
„Научих езика преди много години — отговори тя. — Вие, естествено, знаете кой е Радек от Боктор…“
— Естествено — каза на глас Дроблек. — Всички го познават. Понякога се представя с името Амбар от Коту — но то е когато се занимава със сделки, които не са, ако бъдем справедливи, съвсем законни.
— Ще престанем ли да се наддумваме, Дроблек? — тихо попита леля Поул. — Твърдо съм убедена, че вече сте получили нареждания от крал Родар. Тези празни приказки почват да стават досадни.
Лицето на Дроблек потъмня.
— Съжалявам — отговори той непреклонно. — Необходими са ми повече сведения, за да се убедя кои сте.
— Не се прави на идиот, Дроблек — избоботи Барак. — Използвай си очите. Ти си алорн и знаеш коя е тази дама.
Дроблек изведнъж погледна леля Поул и се ококори.
— Това е невъзможно! — задъха се той.
— Желаеш ли да ти докаже на дело коя е? — предложи Хетар.
Цялата къща изведнъж се разлюля от внезапно проехтяла гръмотевица.
— Не, не — бързо отказа Дроблек, който все още се взираше в леля Поул. — Просто това никога не ми е хрумвало… Искам да кажа… Просто никога…
— Имаш ли новини от принц Келдар и баща ми? — с решителен глас попита леля Поул.
— Вашият баща? Искате да кажете… Той също ли участва в това?
— Наистина, Дроблек — язвително го прекъсна тя, — тук не вярвате ли на съобщенията, които ви изпраща крал Родар?
Дроблек поклати глава като човек, който се опитва да приведе в ред мислите си.
— Съжалявам, лейди Поулгара — заговори той. — Изненадахте ме, това е всичко. Трябва ми малко време да свикна с тази изненадваща мисъл. Не очаквахме, че вие ще дойдете чак толкова далече на юг.