Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
В част от доклада Хари разказваше какво му се е случило, докато успее да се добере до закрилата на ЦРУ.
„Избягах от престрелката и бях ужасно уморен. Тялото ми смърдеше адски и брадата ме сърбеше жестоко.
Мисля, че в онази килия хванах и въшки. Все едно, вървях по улиците и търсех нещо познато, но на всички табели имаше някакви драсканици, сякаш бяха написани от двегодишно дете. Най-сетне видях надпис, който можах да прочета. Да бъда проклет, ако съдбата не е жестока кучка. Обявата бе залепена на информационно табло пред църква и беше за сбирка на «Анонимни алкохолици», която щеше да започне половин час след прекъсването на полицейския час. Скрих се в уличка на две пресечки оттам, за да прекарам нощта. Сутринта отидох в църквата в определения час, но ми беше трудно да вляза вътре. Намирах се в Свещения град и очаквах всеки момент да ме удари мълния.
Както и да е, влязох и групата ме погледна така, сякаш ме бяха очаквали. Известно време седях тихо и кротко и слушах мъжете и жените, повечето от които бяха американци и британци. Двайсет минути чаках Божия гняв да се стовари върху мен, защото съм осквернил това място, но когато това не се случи, станах и им казах, че името ми е Хари Уайт и съм алкохолик. Добавих, че от няколко часа съм трезвен, след като идвам от трийсет и седем дневен запой, започнал в Демойн, Айова, и завършил в църквата «Божи гроб». Казах им, че повечето детайли междувременно още са ми мъгляви.
Знам, че онова, което направих, е неправилно. Смятам, че «Анонимни алкохолици»е страхотна програма и прави чудеса за хора, които искат да променят живота си, но отчаяно се нуждаех от помощ и реших, че като ме гледат в това състояние, онези хора ще проявят съчувствие. Всички слушаха и дори повярваха на всяка моя дума. Изглежда, знаеха добре историите си, докато аз им разказвах нещо съвършено ново. Започнаха да се надпреварват да ми предлагат подкрепа и съвети. След събирането дойде един човек и ми каза, че името му е Уолт Хейс от Мисури и е репортер от «Нюзуик».
Уолт добави, че ще ми помогне да се прибера в родината. Имал приятели в американското посолство. Покъсно същия ден той ме заведе в посолството и ме представи на някаква — май аташе, и след като и разказах историята си, тя повика вас от ЦРУ.
А сега, може ли едно питие?
Провеждащият разпита: След малко, господин Уайт. Разкажете ни пак за жената похитител, която мислите, че е била медицинска сестра.“
За да научи останалите подробности за приключенията на Хари, Джесика бе нарушила няколко протокола за сигурност и бе слушала бръщолевенето на стареца, докато се хранеха заедно в кафенето на посолството, включително неясните му спомени за престрелката на летище „Дълес“и имената на някои от похитителите.
Шефовете й се бяха съгласили само донякъде с непрекъснатите молби на Хари за алкохол и му позволяваха питие всеки ден след разпита, като казваха, че ще трябва да бъде свеж за следващия сеанс. Но сега, когато най-после се завръщаше в Съединените щати, Хари бе изскочил от колата, която го караше от посолството до хотел в Тел Авив преди отпътуването. Тъй като Хари не беше арестуван и похитителите се бяха укрили, ЦРУ се съгласи да му даде няколко часа свободно време, при условие, че е под постоянно наблюдение. Това предостави възможност и на оперативните работници да намерят удобно място, далеч от любопитни погледи, за да предадат Хари на агентите на ФБР, които щяха да го придружат по време на полета до родината.
По петите на Джесика вървяха още двама агенти на ЦРУ, облечени в тънки якета, за да крият оръжията си. И те се бяха задъхали, защото Хари бе успял да надбяга всички.
— Господин Уайт, не трябва да правите това — укори го Джесика и се приближи до него, за да не чуят другите. — Изпратени сме да ви пазим.
Хари се обърна и я прикова с поглед.
— Не съм виновен, че не можете да ме настигнете. Ако в колата ви имаше нещо за пиене, нямаше да се наложи да стигна дотук толкова бързо. Казах ви да ми намерите кола с минибар. Огънче? — усмихна се той на Дани.
— Още сте в опасност, Хари — прошепна Майкълсън. — Не трябва да се отделяте от нас, докато ви предадем на ФБР.
— Или какво? Ще имам неприятности?
— Не, господин Уайт. Може да ви убият.
Хари махна презрително с ръка и в съсухрените му пръсти като по магия се появи запалена цигара.
Един от агентите потупа Джесика по рамото и посочи към тавана.
— Хари, да отидем горе в стаята, която е приготвена за вас — каза тя. — От ФБР трябва да дойдат всеки момент и ще бъде най-добре да се срещнем горе.