Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Сестра Фийби сграбчи белия си шал и го метна на раменете си, после се втурна към вратата.
— Фийби!
Кръглото лице се появи обратно в рамката на вратата.
— Ако Уорън е в подземията, кажи му да остане. Имам въпроси и той ще може по-добре от всеки друг да ме насочи към книгите, в които да потърся отговорите. Ще ми спести доста време.
— Добре, Вирна — каза задъхано Фийби.
Харесваше й да върши чиновническа работа, вероятно защото я караше да се чувства полезна по начин, по който не би се чувствала дори и след още сто години труд. Но Вирна бе прекъснала това, като я бе назначила за своя администраторка. Възможността да дава заповеди изглеждаше дори по-съблазнителна от чиновническата работа.
— Ще изтичам напред и докато ти дойдеш, всичко ще е чисто. — Тя се усмихна широко. — Радвам се, че се случих тук, а не беше Дулсиния.
Вирна си спомни колко много си приличаха преди двете с Фийби. Запита се дали наистина и тя е имала толкова незрял характер, когато Аналина я бе изпратила на това пътешествие. Струваше й се, че през годините бе остаряла повече от Фийби не само на външен вид. Вероятно навън бе научила много повече, отколкото можеше да се научи в затвореното пространство на Двореца на пророците.
Вирна се усмихна.
— Чувстваш се както едно време, когато вършехме лудории, а?
Фийби се изкикоти.
— Наистина, Вирна. Само дето тази няма да завърши с нанизване на хиляди броеници. — Тя се спусна надолу по коридора. Зад нея се развяха полата и шалът й.
Когато Вирна стигна до сърцето на Двореца и застана пред масивната овална врата, дебела близо два метра, която водеше към подземията, издълбани направо в скалата, върху която се издигаше Дворецът, Фийби извеждаше навън шест Сестри, две послушници и трима младежи.
Послушниците и младите мъже биваха обучавани по всяко време на деня и нощта. Понякога дори ги будеха посред нощ, като тези тук в подземията. За Създателя времето не беше от значение. Те трябваше да разберат, че за да изпълни човек волята Му, също не бива да гледа колко е часът. Всички се поклониха като един.
— Създателят да ви благослови — поздрави ги общо Вирна.
Тъкмо се канеше да се извини, че ги е изгонила от подземията и им е прекъснала работата, когато се сети, че тя е Прелатът и не е длъжна никому да дава обяснения. Нейната дума беше закон и се изпълняваше безпрекословно. Все пак й беше трудно да се въздържи.
— Всичко е чисто, Прелате — обяви Фийби с тържествен тон. Тя наклони глава към вратата. — С изключение на онзи, когото искахте да видите. Той е в една от малките стаи.
Вирна кимна на помощничката си и насочи вниманието си към двете послушници, които я гледаха в ужас с огромни очи.
— Как вървят уроците?
Двете момичета, треперейки като листа на трепетлика, се поклониха. Едното преглътна:
— Много добре, Прелате — изписука тя и лицето й пламна.
Вирна си спомни първия път, когато Прелатът се бе обърнала директно към нея. Беше й се сторило, че й говори самият Създател. Никога нямаше да забрави колко много означаваше тогава за нея усмивката на Прелата, как й бе дала сили и я бе вдъхновила.
Вирна се наведе и прегърна с по една ръка двете момичета. После целуна двете треперещи челца.
— Ако някога имате нужда от нещо, не се колебайте да ме потърсите — нали затова съм тук и ви обичам като всички чеда на Създателя.
Двете момичета грейнаха и се поклониха отново, този път по-уверено. Огромните им кръгли очи намериха пръстена със слънчевия символ. Това сякаш им напомни нещо и те едновременно целунаха безименния си пръст, прошепвайки молитва към Създателя. Вирна стори същото. Двете момичета се ококориха от изненада.
Тя протегна ръка.
— Бихте ли искали да целунете пръстена, символ на Светлината, която всички ние следваме?
Те закимаха въодушевено и една след друга паднаха на колене.
Вирна стисна поред двете крехки раменца.
— Как се казвате?
— Хелън, Прелате — отвърна едното момиче.
— Валери, Прелате — каза втората.
— Хелън и Валери. — Не беше нужно Вирна да се насилва да се усмихва. — Запомнете, послушници Хелън и Валери, че макар да има хора като Сестрите, които знаят повече от вас и ви учат на много неща, няма никой, който да се намира по-близо до Създателя от вас. Дори и аз. Всички ние сме Негови чеда.
Вирна се чувстваше повече от неудобно да бъде обект на преклонение, но се усмихна отново и махна с ръка на групата, която се отдалечи по каменния коридор.
Когато се скриха зад ъгъла, тя натисна с длан металната пластина на стената, която беше ключалката на щита, ограждащ подземията. Земята под краката й затрепери, щом огромната, дебела врата започна да се отваря. Главната врата към подземията рядко се затваряше, освен при специални обстоятелства, например заповед на Прелата. Тя прекрачи прага и вратата се затвори зад нея, оставяйки я в гробна тишина. Мина покрай старите, овехтели маси, върху които бяха нахвърляни книжа, както и някои по-елементарни книги с пророчества. Сестрите бяха имали уроци. Лампите, запалени по стените, не намаляваха кой знае колко усещането за вечна нощ. Между масивните колони, поддържащи сводестия таван, тръгваха дълги полици, отрупани с книги.