Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Вирна се усмихна въпреки желанието си да остане сериозна.
— Сигурно си прав. Може да сме изгорили другия дневник с нея и тя да има намерение да направлява живота ми от света на мъртвите.
Уорън отново помръкна.
— Добре, у кого е другият?
Вирна приглади роклята зад коленете си и седна, придърпвайки стола към Уорън.
— Не знам. Притеснявам се да не би това да е някакъв знак. Може да е искала да ми каже, че ако открия другия дневник, ще стигна до врага ни.
Гладкото чело на Уорън се повдигна.
— Изобщо не ми се връзва. Какво те кара да мислиш така?
— Не знам, Уорън. — Тя избърса лицето си с ръка. — Това беше единственото, за което се сетих. Можеш ли да измислиш нещо, което ти звучи по-логично? Защо иначе няма да ми каже у кого е другият дневник? Ако беше някой, който може да ни помогне, някой, който е на наша страна, щеше да е нормално да ми каже у кого е другият дневник или поне да ми намекне, че е у приятел.
Уорън отново заби поглед в масата.
— Сигурно си права.
Преди да проговори отново, Вирна се покашля:
— Какво има, Уорън? Никога досега не съм те виждала в такова състояние? — Тя се вгледа задълго в тревожните му сини очи.
— Четох едни пророчества, дето не ми харесват.
Тя го изгледа изпитателно.
— И какво казват те?
След дълга пауза той протегна ръка и изтегли с два пръста един лист. Бутна го към нея. Тя го взе и прочете написаното на него:
„След като Прелатът и Пророкът бъдат отдадени на Светлината чрез свещения ритуал, над пламъците ще заври казан от коварство и лукавство и начело ще застане Лъже-Прелат, която ще срине до основи Двореца на пророците. На север онзи, който е свързан с острието, ще го остави за една сребриста рокля, ще й вдъхне нов живот и тя ще го запрати в прегръдките на злото.“
Вирна преглътна, не смееше да погледне Уорън в очите. Остави листа на масата и скръсти ръце в скута си, за да не треперят. Остана така, свела глава, не знаеше какво да каже.
— Това пророчество е от вярното разклонение — каза накрая Уорън.
— Това е ужасяващо, Уорън, дори за човек с твоя талант в пророчествата. На каква възраст е?
— Няма още ден.
Огромните й очи се втренчиха в него.
— Какво? — прошепна тя. — Уорън, да не би да искаш да ми кажеш, че… че ти се е явило? Че най-сетне си получил пророчество?
Зачервените очи на Уорън се обърнаха към нея.
— Да. Бях като в транс и в това състояние получих видение, като част от това пророчество, заедно с думите. Струва ми се, че и при Натан е ставало така. Помниш ли, че ти казах, че съм започнал да разбирам пророчествата по начин, непознат ми досега? Пророчествата би трябвало да ни се разкриват чрез видения.
Вирна направи кръг с ръка.
— Но в книгите се съдържат пророчества, а не видения. Думите са онези, които предсказват.
— Думите са само начин да бъдат разбрани пророчествата, чрез тях се предава видението, което е получил роденият с пророческа дарба. Цялото познание, натрупано от Сестрите през последните три хиляди години, помага само частично за разбирането на пророчествата. Писаното слово има за цел да доведе знанието до магьосниците чрез виденията. Ето какво разбрах, когато ми се яви това. Беше като някаква врата, отворила се в съзнанието ми. През цялото време ключът за разгадаването беше вътре в главата ми.
— Искаш да кажеш, че можеш да разчиташ всички тези пророчества и получаваш видения, които разкриват истинския им смисъл?
Той поклати глава.
— Аз съм само едно дете, направило първата си крачка. Ще трябва да извървя още дълъг път, преди да мога да прескачам огради.
Тя хвърли поглед към книгата, отворена на масата му, и започна да върти пръстена около пръста си.
— А онова, което ти се яви, разбра ли го?
Уорън облиза устни.
— Също както първата крачка на едно дете не е стабилна, така и това пророчество не беше много ясно. Може да се нарече „опитно пророчество“. Намирал съм и други, които ми приличат на такива първи опити…
— Уорън, истина ли е или не!
Той смъкна ръкавите си.
— Всичко е вярно, но думите, като при всички пророчества, макар и да са верни, не са задължително онова, което ни се струва.
Вирна се наведе към него и стисна зъби.
— Отговори на въпроса ми, Уорън. Заедно се забъркахме в това. Трябва да знам.
Той махна с ръка както всеки път, когато се опитваше да покаже, че нещо няма особено значение. Вирна разчете в жеста му предупредителен знак.
— Виж какво, Вирна, ще ти кажа онова, което знам. Което видях. Но все пак съм новак в тези неща и не разбирам всичко, макар това да е собственото ми пророчество.
Тя продължаваше да го гледа страшно.