Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Това укорително съобщение, изпратено й лично от Прелата, щеше да помни винаги. Почеркът бе жигосал съзнанието й. Написаното на хартията, в която бе увит дневникът, беше от същата ръка.
Онова съобщение бе истински шок за нея. То й забраняваше да прави онова, на което винаги я бяха учили. Едва когато се върна в Двореца, разбра, че Ричард притежава и Субстрактивна магия и ако бе използвала яката, за да установи контрол над него, това най-вероятно щеше да я убие. Прелатът се бе постарала да запази живота й, но Вирна се дразнеше от факта, че за пореден път я бе държала в неведение. Предполагаше, че това е, което я нервира най-много: Прелатът не й даваше никакви обяснения.
Разбира се, тя беше наясно защо. В Двореца имаше Сестри на мрака и Прелатът не можеше да рискува, защото в противен случай целият свят можеше да бъде унищожен. Но емоционално все още се чувстваше засегната. Разумът и чувствата не винаги вървят ръка за ръка. Като Прелат тя започваше да разбира, че понякога няма начин да убедиш хората в необходимостта от нещо и единственият начин е просто да им заповядаш. Понякога се налага да използваш околните, за да бъде свършена работата както трябва.
Вирна хвърли хартията в купата и я запали с вълна от своя Хан. Загледа се в пламъците, за да е сигурна, че е изгоряла напълно.
Стисна здраво дневника си. Радваше се, че отново е при нея. Той, разбира се, всъщност не й принадлежеше — беше собственост на Двореца. Но го беше носила със себе си толкова години, че го чувстваше като свой, като стар, любим приятел.
В главата й изведнъж се втурна въпросът: ами другият? Всеки дневник имаше свой двойник. Къде беше двойникът на този? У кого се намираше?
Изведнъж се разтрепера и погледна отново книжката. Тя държеше в ръце нещо потенциално опасно и Аналина за пореден път не й казваше всичко. Твърде възможно беше двойникът да е в ръцете на Сестра на мрака. Това може би беше начинът на Аналина да я накара да намери другата книжка. Така щеше да я отведе и до Сестра на мрака. Но как? Не можеше просто да напише „Кой си ти и къде си?“ в книжката.
Вирна целуна безименния си пръст, пръстена си и се изправи.
„Пази го като зеницата на окото си.“
Пътуванията бяха опасни. Понякога Сестрите попадаха в плен, дори биваха убивани от враждебни народи, защитавани от опасна магия. В такива случаи Сестрите можеха да се защитят единствено със своята дакра — оръжие с формата на нож, което мигновено изстисква живота от човешкото тяло. Стига Сестрата да е достатъчно бърза. Вирна все още пазеше своята дакра в ръкава си. Преди много години бе пришила отзад на колана си малка кесийка, в която да скрива дневника си на сигурно място.
Пъхна малката книжка там. Понамести колана си. Стана й приятно да усеща контура на дневника до тялото си.
„Пази го като зеницата на окото си.“
Скъпи Създателю, у кого е другият?
Когато Вирна отвори вратата на приемната пред кабинета си, Сестра Фийби подскочи на бюрото си, като че някой я удари с пръчка по задника.
Кръглото й лице пламна.
— Прелате… изплаши ме. Не си беше в кабинета… реших, че си си легнала.
Вирна плъзна поглед по докладите, разхвърляни върху бюрото на Фийби.
— Доколкото си спомням, ти казах, че за днес е достатъчно и можеш да вървиш да почиваш.
Фийби трепна и скръсти ръце пред себе си.
— Да, така е, но се сетих, че не съм готова с някои сметки, и се страхувах, че ще ги видиш, преди да съм ги проверила, така че дотичах обратно да довърша работата.
Вирна искаше да свърши още нещо тази вечер, но изведнъж реши, че може да го направи по по-различен начин. Скръсти ръце.
— Фийби, съгласна ли си да направиш нещо, което Прелат Аналина винаги възлагаше на администраторките си?
Сестра Фийби ококори очи.
— Наистина ли? За какво става въпрос?
Вирна махна с ръка към кабинета си.
— Бях навън в градината, молейки се за напътствия, и изведнъж ми се яви, че сега, в тези усилни времена, ще е добре да се посъветвам с пророчествата. Всеки път, когато Прелат Аналина го правеше, пращаше напред своите администраторки да разчистят подземията, за да не бъде обезпокоявана от любопитни очи, следящи какво ще чете. Какво ще кажеш да се разпоредиш всички да напуснат подземията — нещо, което администраторките на Прелат Аналина винаги правеха?
Младата жена подскочи на пети.
— Вирна, сериозно ли говориш? Ще бъде чудесно!
„Наистина изглежда млада“, огорчено си помисли Вирна. Двете бяха на една възраст, но не си личеше.
— Тогава да тръгваме. Чака ме работа.