Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Кажи ми, Уорън.
— Прелатът в пророчеството не си ти. Нямам представа коя е, но не си ти.
Вирна затвори очи и въздъхна:
— Уорън, тогава нещата не са чак толкова зле, колкото си мислех. Поне не съм аз човекът, който ще направи онова ужасно нещо. Можем да се опитаме да насочим пророчеството в грешно разклонение.
Уорън отвърна поглед. Пъхна листа с пророчеството си в една отворена книга и я затвори.
— Вирна, за да стане някой друг Прелат, ти трябва да си мъртва.
Двадесет и трета глава
Цялото му тяло внезапно потръпна от сладката агония на желанието и той разбра, макар все още да не я виждаше, че е влязла. Непогрешимата й миризма нахлу в ноздрите му, вече копнееше да падне в нозете й. Разпозна силуета на заплахата като неясно движение в мъглата. Но в дълбините на съзнанието си по някакъв начин разбираше, че тя съществува — без съмнение. Това, подобно на смъртния риск, му действаше възбуждащо.
С отчаяността на човек, повален от по-силен враг, плъзна ръка към дръжката на меча с надежда да събере смелост и сила. Не голата стомана, мислеше си той, а оголените зъби на гнева, яростта му — това щеше да го крепи и да му дава воля да устои. Можеше да се справи. Трябваше да се справи. Всичко зависеше от това.
Ръката му се вкопчи в дръжката. Усети как съвършеният гняв се разлива из цялото му тяло и мисъл.
Щом вдигна очи, видя главите на Улик и Иган да се приближават, извисяващи се над група хора. Дори да не ги беше видял, да не беше забелязал пространството между тях, където вървеше тя, щеше да знае, че е там. Войници и официални лица отстъпиха встрани, за да сторят път на двамата мъжаги и придружаваното от тях лице. Главите се повдигаха на вълни, докато информацията се пренасяше от човек на човек. Заприлича му на кръговите вълнички в езеро. Спомни си, че пророчествата го бяха назовали и „камъкът в езерото“ — онзи, който причинява вълните в света на живота.
Тогава я видя.
Гърдите му се изпълниха с копнеж. Беше облечена в същата бледорозова копринена рокля, с която я бе видял и предишната нощ, тъй като не беше взела със себе си други дрехи. Ричард живо си припомни думите й, че спи гола. Сърцето му биеше лудешки.
С огромно усилие успя да накара мисълта си да се съсредоточи върху работата, която му предстоеше да свърши. Тя оглеждаше с огромните си очи познатите й войници — те бяха от гвардията на Келтонския й дворец. Сега носеха Д’Харански униформи.
Ричард бе станал рано, за да подготви всичко. Всъщност така или иначе не можа да се наспи като хората — сънят му бе накъсан от копнежи.
Калан, любов моя, ще ми простиш ли някога за сънищата?
При толкова много Д’Харански части в Ейдиндрил Ричард знаеше, че ще намери всичко необходимо. Разпореди се да доставят в Двореца резервни униформи. Келтонците, чието оръжие бе отнето, не бяха в изгодна за спорове позиция. След като облякоха униформите от тъмна кожа с ризници отгоре и видяха колко свирепи изглеждат в новите си одежди, дори започнаха да се хилят одобрително. Беше им казано, че Келтон вече е част от Д’Хара и оръжията им бяха върнати. Сега стояха в строй, гордо изпъчени, и хвърляха по едно око на представителите на страните, които все още не бяха капитулирали пред Д’Хара.
Както се оказа, бурята, която позволи на Броган да избяга, имала и добри страни. Благородниците от различните страни бяха решили да изчакат времето да утихне и тогана да се отправят към родните си места. Ричард прие този дар на съдбата и свика всички в Двореца. Ако се бе забавил само с час, повечето щяха да са тръгнали. Този път присъстваха само отбрани и най-високопоставени представители. Ричард искаше те да присъстват на капитулацията на Келтон: една от най-могъщите страни в Средната земя. Искаше да получат последния си урок.
Щом Катрин се заизкачва по стъпалата на подиума, Ричард стана. Погледът му се плъзна по вперените в нея лица. Бердин отстъпи, за да й направи път. Ричард бе разположил трите Морещици в трите ъгъла на подиума, за да бъдат колкото се може по-далеч от него. Не изгаряше от желание да общува с тях.
Когато кафявият поглед на Катрин най-после се спря върху него, трябваше да стегне колене, за да не се строполи на земята. Лявата му ръка, стиснала меча, започна да пулсира. Напомни си, че не е необходимо да държи оръжието си, за да контролира магията, и си наложи да свали ръка от дръжката и да потисне своите чувства, за да се съсредоточи върху работата си.
Докато Сестрите на светлината се опитваха да го научат да докосва своя Хан, го караха да използва някаква мислена картина, върху която да концентрира вътрешното си желание. Ричард избра образа на Меча на истината и в момента полагаше всички усилия да се съсредоточи върху него.