Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Но това нямаше да е достатъчно, за да спечели битката със събралите се днес пред него хора. Този път щеше да се наложи да прибегне до умелите маневри, извършени с помощта на генерал Рейбич и неговите офицери, а също и на вещия дворцов персонал, помогнал в приготовленията. Надяваше се да не е пропуснал нещо.
— Ричард, какво…?
— Добре дошла, дукесо. Всичко е готово — Ричард взе ръката й и я целуна по начин, по който си представяше, че би трябвало да бъде целуната публично ръката на Кралица. Но докосването до плътта й допълнително разпали огъня. — Знам, че би искала всички тези представители да станат свидетели на смелостта ти да се присъединиш първа към нас срещу Императорския орден, да бъдеш първата, която ще прокара нов път за Средната земя.
— Но аз… ами да… разбира се.
Той извърна глава към вперените в него очи. Множеството бе значително по-мълчаливо и съсредоточено от предишния път. Всички чакаха напрегнато.
— Дукеса Лумхолц — която, както всички вие знаете, скоро ще бъде провъзгласена за Кралица на Келтон — обрече народа си на каузата на свободата и пожела всички вие да се съберете тук, за да присъствате на подписването на документите за капитулацията на Келтон.
— Ричард — прошепна тя и се наклони към него. — Трябва… нека най-напред ги прегледат юристите ни… просто за да бъдем сигурни, че всичко е наред, за да няма недоразумения.
Ричард й се усмихна успокоително:
— Макар да съм сигурен, че сама ще се убедиш, че всичко е наред, очаквах да проявиш подобна загриженост и се разпоредих да поканят юристите ти на подписването. — Ричард посочи към единия край на подиума. Райна стисна един мъж за ръката и го поведе нагоре по стълбите. — Господин Сифолд, готов ли сте да дадете на бъдещата си Кралица професионалното си мнение?
Той се поклони:
— Както каза Господарят Рал, дукесо, документите са изрядни. Няма място за притеснения.
Ричард вдигна богато украсения документ от масата.
— С ваше позволение, дукесо, бих желал да го прочета на събралите се представители, за да могат да се убедят, че Келтон наистина недвусмислено желае това присъединяване. Да се убедят в смелостта ви.
Главата й се вдигна гордо пред очите на представителите на другите страни.
— Да, ако обичате, прочетете го, Господарю Рал.
Ричард огледа застиналите в очакване лица.
— Моля ви да проявите малко търпение. Съвсем кратко е. — Той вдигна листа пред себе си и прочете съдържанието му на глас: „Нека всички народи знаят, че Келтон капитулира безусловно пред Д’Хара. Собственоръчно подписах в длъжността си на водач на Келтонския народ — дукеса Лумхолц.“
Ричард остави документа на масата и потопи перото в мастилницата, после го подаде на Катрин, която стоеше скована и неподвижна. Лицето й беше станало пепеляво.
Опасявайки се дукесата да не се откаже, Ричард нямаше друг избор. Събра сила, която знаеше, че краде от онова, което ще му трябва по-късно, и приближи устни до ухото й, понасяйки безмълвно мъчителната вълна на копнежа при аромата на плътта й.
— Катрин, след като приключим тук, ще дойдеш ли да се поразходим само двамата, насаме? Не мога да мисля за нищо друго освен за теб.
Лицето й засия. Той си помисли, че тя се кани да го прегърне през врата и благодари на добрите духове, че не го направи.
— Разбира се, Ричард — прошепна тя в отговор. — Аз също не мога да мисля за нищо друго освен за теб. Да приключваме по-скоро с формалностите.
— Накарай ме да се гордея с теб, със силата ти.
Ричард си помисли, че усмивката й със сигурност е накарала присъстващите в залата да се изчервят. Усети как пламва до ушите при мисълта за скритото значение на гримасата й.
Тя взе перото, обърсвайки ръката си в ръката на Ричард.
— Подписвам този документ с гълъбово перо в знак на това, че каквото правя, го правя доброволно, с мир, а не като победен. Правя го от любов към народа си и с надежда за бъдещето. Тази надежда е мъжът пред мен — Господарят Рал. Кълна се в смъртната мъст на моя народ към всеки от вас, който поиска да му навреди. — Тя се наведе и прокара провлачения си подпис в края на документа за капитулация.
Преди да е успяла да се изправи, Ричард пъхна под носа й още няколко листа.
— Какво…
— Писмата, за които говори, дукесо. Не исках да стоварвам тази работа на крехките ти плещи, при положение, че можеше да я свърши някой друг, а ние с теб да си оползотворим времето по-добре. Помощниците ти ми помогнаха да ги изготвим. Моля, провери ги, за да си сигурна, че всичко в тях отговаря на намеренията ти от предишната нощ.