Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Новият свят й липсваше. Никога не се бе чувствала толкова у дома както там.
В езерото край пътеката спяха патици, заровили глави под крилете си, между корените квакаха невидими жаби. От време на време във въздуха се спускаше прилеп и улавяше по някое насекомо над водата. По потъналия в зеленина бряг танцуваха лунни сенки, вятърът леко галеше дърветата над тях.
Зад езерцето се отделяше странична пътечка, водеща към групичка дървета, под които се гушеха гъсти храсталаци, почти непогалени от лунна светлина. По някакъв начин Вирна усети, че това е мястото, което търси, и слезе от главната пътека, за да се отправи към очакващите я сенки. Земята тук като че не бе докосвана от човешка ръка, за разлика от останалата част на добре поддържаната градина.
Зад тесен процеп в стената от тръни Вирна откри прелестна малка постройка с четири фронтона, всеки от които се спускаше полегато надолу така, че стряхата стигаше до височината на главата й. От четирите страни, точно по средата на фронтоните, извисяваше снага по една богородичка, клоните на четирите дървета покриваха параклиса със зелен балдахин. До стените на постройката пълзяха диви рози, които изпълваха уютното местенце с прелестен аромат. В горната част на всеки фронтон, над нивото на очите, имаше по един кръгъл прозорец.
Там, където пътеката свършваше в една от четирите стени, Вирна откри груба дървена врата, овална отгоре. В средата й беше издялан слънчевият символ на Прелата. Имаше дръжка, но не и брава. Бутна я, тя не помръдна — беше оградена с щит. Прокара пръсти по ръба, за да установи природата на щита и да намери ключ към него. Обзе я леден студ, който я накара да потрепери.
Докосна своя Хан, остави сладостната светлина да я обземе с познатия си топъл уют. Едва не извика от насладата да е толкова близо до Създателя. Въздухът изведнъж се изпълни с хиляди аромати. Кожата й почувства влагата, пясъка, цветния прашец и солта от океана. В ушите й зазвучаха шумовете от света на насекоми, дребни животинки, чу откъслеци от думи, донесени на ефирните криле на вятъра от километри разстояние. Вслушваше се напрегнато да долови звук, който би могъл да издаде присъствие на човек наоколо, особено на такъв, който притежава не само Адитивна магия. Напразно.
Съсредоточи своя Хан във вратата пред себе си. Установи, че цялата постройка е обградена от мрежа, каквато тя никога досега не бе усещала. Беше изтъкана от ледени нишки, скрепени с дух. Вирна дори не беше предполагала, че подобно нещо е възможно. Двете съставки — ледът и духът — се биеха помежду си като котка и мишка, но мрежата съществуваше, двата елемента се вплитаха един в друг и изграждаха едно цяло. Нямаше ни най-малка представа как е възможно да се изгради подобен щит, още по-малко как да се проникне през него.
Все още единена със своя Хан, почувства в себе си някакъв импулс. Протегна ръка, докосвайки слънчевия символ на пръстена си до символа, издълбан на вратата. Тя се отвори безшумно. Вирна пристъпи вътре и докосна пръстена си от вътрешната страна на вратата, която безропотно се затвори. Усети с Хана си как щитът се затяга около нея. Никога не се бе чувствала толкова изолирана, толкова самотна, толкова защитена.
Свещите се запалиха. Тя предположи, че са свързани с щита. Светлината от десет свещи, разделени по пет в два разклонени свещника, беше повече от достатъчна, за да се освети вътрешността на параклиса. Свещниците бяха поставени от двете страни на малък олтар с бял покров с извезан със златна нишка ръб. Отгоре имаше купа с надупчени стени, вероятно за благовония. Пред олтара беше оставена молитвена стъпенка, покрита с червен брокат, в двата края на който висеше по един златен пискюл.
В едната от четирите ниши под фронтоните се виждаше удобен на вид стол. Във втората беше олтарът, в третата — малка масичка с трикрако столче, а в четвъртата се разполагаше вратата, заедно с пейка-сандък с прилежно сгъната ватирана завивка отгоре, която вероятно служеше за да се покриват краката, тъй като да се легне явно не беше възможно. В центъра на помещението оставаше място, не много по-просторно от четирите ниши.
Вирна се огледа, опитвайки се да разбере какво трябва да прави тук. Прелат Аналина бе оставила съобщение, за да е сигурна, че Вирна ще посети това място, но защо? Какво трябваше да търси тук?
Отпусна се на стола, погледът й се плъзна по гладките стени на помещението. Може би трябваше да дойде тук, за да си почине. Аналина знаеше какво е да си Прелат. Може би просто е искала приемничката й да знае за това място, където може да остане сама със себе си, далеч от хора, вечно затрупващи я с нови и нови доклади. Вирна забарабани с пръсти по страничната облегалка на стола. Не, не беше това.