Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Понякога се случваше от Двореца да тръгват едновременно след момчета с дарба няколко Сестри. В кабинета си Вирна бе открила цял кашон с дневници, вързани на чифтове с двойниците си. Те можеха да действат само така — по двойки. Преди всяко пътуване се взимаха множество предпазни мерки. Двете книжки биваха разделяни за проби, за да бъде сигурно, че Сестрата тръгва на пътешествие с правилната книжка. Пътуванията можеха да бъдат опасни. Ето защо Сестрите винаги носеха в ръкавите си дакра.
Едно пътуване обикновено продължаваше няколко месеца, рядко се проточваше до година. Пътуването на Вирна бе продължило над двадесет години. Това беше прецедент в историята на Двореца. Но в крайна сметка за първи път от три хиляди години насам се раждаше човек като Ричард. Вирна бе загубила двадесет години от живота си, които по никакъв начин не можеше да възстанови. Бе остаряла далеч от Двореца. Ако бе останала в него, щяха да са й нужни триста години, за да остарее тялото й така. Тя бе жертвала в изпълнение на поставената й от Прелат Аналина мисия двадесет години от живота си, които всъщност се равняваха на около триста.
По-лошото беше, че Аналина през цялото време е знаела къде е Ричард. Макар Вирна да знаеше, че Прелатът е постъпила така, за да се сбъднат правилните пророчества и да може да бъде спрян Пазителят, я болеше, че Аналина не й е казала, че иска от нея да превърне една голяма част от живота си в примамка.
Вирна се укори. Не бе загубила нищо. Бе изпълнила волята на Създателя. Това, че не бе знаела повечето факти, не променяше нещата. Мнозина похабяваха живота си в безполезни дейности. А Вирна го бе жертвала за нещо, което бе спасило света на живите.
Освен това тези двадесет години бяха може би най-прекрасните в живота й. Тя бе живяла в свой собствен свят, заедно с други две Сестри на светлината, бе се запознала със странни места и хора. Бе спала под звездите, бе виждала далечни планини, полета, реки, хълмове, села, градове, които малцина други са имали щастието да видят. Бе имала възможност да взима решения сама и да понася последиците от тях. Никога не й се беше налагало да чете доклади. Бе живяла напълно различно от сега. Не, нищо не беше изгубила. Напротив, беше спечелила повече от всяка друга Сестра, прекарала стотици години зад стените на Двореца.
Вирна усети как нещо капна на ръката й. Вдигна длан и избърса бузата си. Пътуването й липсваше. През цялото това време си беше мислила, че го мрази, а сега изведнъж разбираше колко много е означавало то за нея. Преобърна с треперещи пръсти дневника, усети познатия размер и тежест. Познатата грапавина на кожата, познатите три издутинки в горния край отпред.
Рязко вдигна книжката към очите си и я огледа на светлината на свещта. Трите бабунки отпред, драскотината долу на гръбчето — същата книжка. Тя не би могла да сбърка своя дневник с друг, не и след като го бе носила двадесет години. Това беше той. Тя прерови всички дневници в кабинета си, подсъзнателно търсейки точно него. Така и не го откри. Той през цялото време е бил тук.
Но защо? Вдигна хартията, в която беше увит, и видя, че от вътрешната страна пише нещо. Вдигна я до свещта, за да прочете написаното.
„Пази го като зеницата на окото си.“
Обърна хартията на всички страни, но пишеше само това:
„Пази го като зеницата на окото си.“
Вирна познаваше почерка на Прелата. По време на пътуването си, докато търсеше Ричард — по-точно след като го намери, но й беше забранено да му се бърка по какъвто и да е начин или пък да използва яката, за да установи контрол над него, и въпреки това от нея се очакваше да го върне — него, големия мъж, неприличащ на никого, когото бяха водили в Двореца, — та след като го намери, изпрати до Двореца ядосано съобщение: „Аз съм Сестра на светлината, натоварена с грижите за това момче. Тази задача е извън всякакъв разум, ако не напълно неизпълнима. Настоявам да ми бъдат разтълкувани указанията. Настоявам да ми бъде обяснено от коя инстанция идват те. Ваша в служба на Светлината, Сестра Вирна Совънтрийн.“ В отговор получи следното: „Ще правиш онова, което ти е заповядано. В противен случай ще понесеш последствията от действията си. Никога повече не си позволявай да искаш обяснение за заповедите на Двореца. Собственоръчно: Прелатът.“