Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Уорън беше в една от задните стаички. Малките, вдълбани в скалата помещения бяха с ограничен достъп и поради тази причина оградени с щитове и отделни врати. В стаята, в която го намери, се пазеха някои от най-древните пророчества, писани на високо Д’Харански. Малцина в Двореца знаеха този език — между тях беше Уорън и предшественичката на Вирна — Прелат Аналина.
Когато Вирна се появи в светлината на лампата, Уорън, наведен над масата със скръстени отгоре ръце, само леко вдигна поглед.
— Фийби ми каза, че си искала да използваш подземията — каза той разсеяно.
— Уорън, трябва да поговорим. Нещо се случи.
Той отгърна страница на книгата, която четеше. Не вдигна глава.
— Да, добре.
Тя се намръщи и придърпа стол към масата му, но не седна. Махна с китка и в лявата й ръка блесна дакра. Дакрата, която вместо острие имаше сребърен щик, се използваше като нож, но не раната от нея беше смъртоносна. Това беше оръжие, създадено с древна магия. Използвано в съчетание със силата на Хан, то изсмукваше жизнената енергия на човека, независимо каква рана ще му бъде нанесена. Срещу тази магия нямаше защита.
Щом Вирна се наведе над масата, Уорън я погледна с уморени, зачервени очи.
— Уорън, искам да вземеш това.
— Това е оръжие, предназначено за Сестрите.
— Ти притежаваш дарбата, значи можеш да го използваш по същия начин, както и аз.
— Какво искаш да направя с него?
— Да се защитаваш.
Той се намръщи.
— Какво имаш предвид?
— Сестрите на… — тя хвърли поглед към централното помещение. Макар да бе празно, не можеше да се каже докъде прониква слухът на притежаващите Субстрактивна магия. Та нали бяха чули Прелат Аналина да споменава името им. — Знаеш какво имам предвид. — Тя сниши глас: — Уорън, макар да притежаваш дарбата, няма да можеш да се защитиш срещу тях. Това ще те предпази. Срещу него няма защита. Никаква. — Тя завъртя оръжието в ръката си с отрепетирана лекота, прокарвайки го по опакото на дланта си. Приглушеният сребрист блясък се отрази на светлината на лампите. Вирна хвана сребърното острие и подаде на Уорън дръжката. — Намерих няколко в повече в кабинета си. Искам да вземеш тази.
Той небрежно махна с ръка.
— Нямам представа как се борави с това нещо. Това, от което разбирам, е четенето на стари книги.
Вирна го сграбчи за виолетовата роба и приближи лицето му до своето.
— Просто намушкваш този срещу теб. В корема, в гърдите, в гърба, във врата, в рамото, в ръката, в крака — няма значение. Просто го намушкваш, докато си ограден от своя Хан, и той е мъртъв, преди да си успял да мигнеш.
— Моите ръкави не са стегнати като твоите. Ще падне.
— Уорън, за дакра е все едно къде ще я носиш и как ще се грижиш за нея. Сестрите носят своята дакра в ръкавите си, за да им е винаги подръка. Правим го, за да се защитаваме, когато сме на път. Но няма значение къде ще я носиш, важното е да е с теб. Сложи си я в джоба, ако искаш. Само не сядай отгоре й.
Той я взе с въздишка.
— Щом това ще ти достави удоволствие. Но не мисля, че бих могъл да намушкам когото и да било.
Тя го пусна и се отдръпна.
— Човек не знае на какво е способен, когато се наложи.
— Затова ли дойде? Защото си намерила дакра в повече?
— Не. — Тя извади малката книжка от кесийката на кръста си и я хвърли на масата пред него. — Дойдох заради това.
Уорън я изгледа с крайчеца на окото си.
— Отиваш ли някъде, Вирна?
Тя се намръщи и го удари по рамото.
— Какво ти става?
Той бутна книгата встрани.
— Просто съм уморен. Какво толкова важно има в един дневник на пътуване?
Тя сниши глас.
— Прелат Аналина беше оставила съобщение да отида в личния й параклис в градината. Мястото е оградено с мрежа от лед и дух.
Уорън повдигна вежда. Вирна му показа пръстена.
— Това я отваря. Открих този дневник вътре в параклиса. Беше увит в хартия, на която пишеше само: „Пази го като зеницата на окото си.“
Уорън взе книжката и прелисти празните страници.
— Вероятно е искала да ти даде някакви инструкции.
— Тя е мъртва!
Уорън килна глава на една страна.
— Нима мислиш, че това би й попречило?