Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Не й се седеше. Имаше толкова много работа. Чакаха я доклади, които едва ли щяха да се прочетат сами. С ръце на гърба, тя закрачи — доколкото й позволяваше тясното помещение — напред-назад. Това със сигурност си беше загуба на време. Накрая въздъхна отчаяно и посегна към вратата, но спря, преди да е докоснала пръстена си до символа, изрязан в дървената повърхност.
Обърна се, остана загледана за миг, после повдигна полите си и коленичи на молитвената стъпенка. Може би Аналина искаше от нея да се моли за напътствия. Очакваше се Прелатът да е благочестива и набожна жена, макар да беше абсурдно да се мисли, че е необходимо специално място, за да се молиш на Създателя. На Него, който е сътворил всичко, принадлежат всички места. Тогава защо човек трябва да търси специално място, където да се моли за напътствия? Нима има по-специално място за молитва от човешкото сърце! Нима има място, което може да се сравнява с усещането да се свържеш със своя Хан!
Вирна въздъхна раздразнено и скръсти ръце. Изчака, но не беше в настроение за молитва по задължение. Подразни се от мисълта, че Аналина е мъртва и въпреки това продължава да я манипулира. Очите й огледаха още веднъж стените, докато кракът й нервно потропваше по пода. Тази жена протягаше ръка от отвъдното, за да продължава да я контролира. Нима не й стигаха всичките тези години като Прелат? Човек би си помислил, че това е достатъчно, но не, тя явно предварително бе пресметнала всичко, за да може дори след смъртта си все още да…
Очите на Вирна се спряха върху купата. На дъното имаше нещо, но не беше пепел от изгорени благовония.
Тя протегна ръка и взе малко пакетче, увито в хартия и завързано с канап. Превъртя го в пръстите си и го огледа. Сигурно е това. Сигурно заради това е изпратена тук. Но защо го е скрила тук? Щитът! Никой друг освен Прелата не може да влиза в параклиса. Това беше единственото място, където човек може да остави нещо, ако не иска да го види никой друг освен Прелата.
Вирна развърза възела и остави канапа обратно в купата. Отгърна хартията и погледна в пакетчето.
Дневник на пътуване.
След малко пръстите й се раздвижиха и тя освободи малката книжка от хартията, за да разлисти страниците й. Бяха празни.
Тези книжки, наречени „дневници на пътуването“, бяха магически предмети — като дакрата например, — създадени от същите магьосници, населили Двореца на пророците и притежаващи както Адитивна, така и Субстрактивна магия. От три хиляди години насам никой освен Ричард не се бе раждал със Субстрактивна. Някои се бяха опитвали да я овладяват чрез обучение, но единствен Ричард бе роден с дарбата за нея.
Тези дневници служеха за предаване на съобщения. Каквото напишеш в единия с писалката, втъкната в гръбчето му, се появява в двойника му. Проучванията сочеха, че обмяната става мигновено. Писалката можеше да се използва и за изтриване на старите съобщения, така че книжките практически никога не се изписваха и можеха да бъдат използвани отново и отново.
Служеха на Сестри, изпратени на пътешествие за намиране на момчета, родени с дарба. Понякога се налагаше Сестрите да прекосяват Долината на изгубените, за да отидат да вземат момче от Новия свят и да сложат около врата му Рада’Хан, за да не го нарани дарбата му по време на обучението. Веднъж прекосил оттатък Кулите на вечната смърт, човек не може да се върне в Двореца за съвет и напътствие. Всяка Сестра можеше да прекоси Долината само два пъти — веднъж на отиване и веднъж на връщане. Тоест можеше да направи само едно пътешествие. Поне досега. Но Ричард вече унищожи Кулите и заклинанията им.
Младеж, който не разбира дарбата си, не знае как да я контролира и магията му праща издайнически сигнали, които Сестрите в Двореца на пророците, бидейки чувствителни към подобни сривове и нарушения в потока на силата, засичат. Тъй като не всяка Сестра е родена с таланта да усеща тези сигнали, на пътешествия за момчета биват пращани други, които носят със себе си дневник, чрез който се свързват с Двореца. Ако след някое момче са изпратени Сестри и междувременно се случи нещо — то се премести например, — на съответните Сестри са нужни указания, за да го намерят отново.
Разбира се, момче, родено с дарбата, може да бъде научено да си служи с нея и да се предпазва от опасностите й и от магьосник. Всъщност това е и по-добрият начин. Но магьосниците не винаги са под ръка, пък и не всеки се съгласява да обучава младежите. Така че по силата на постигнато преди много време споразумение между Сестрите и магьосниците от Новия свят Сестрите могат да вземат при себе си в Двореца на пророците момчетата, родени с дарба, и да ги обучават да я използват, спасявайки им по този начин живота. Ако обаче има магьосник, съгласен да обучава дадено момче, Сестрите са длъжни да му го оставят. Ако споразумението бъде нарушено, всяка Сестра, осмелила се да пристъпи отново в Новия свят, я очаква смърт. За да доведе Ричард в Двореца, Прелат Аналина бе престъпила всички уговорки. Вирна се бе превърнала в нищо неподозиращия инструмент, извършил нарушението.