![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Надигна се внимателно, бавно и вдървено и запристъпва към кухнята. Лампата над печката бе с абажур и светлината беше приглушена, но все пак струеше в тъмното и режеше очите. Разтри очи и се опита да ги почисти с миризливите си пръсти. Пиеше бавно топлата вода и я остави да тече по устата му и да капе по пода. Не й обръщаше никакво внимание. Сали щеше да почисти. Часовникът на полицата показваше два и половина.
Набрал енергия, той тръгна непохватно, но безшумно през всекидневната и излезе навън. Верандата бе осеяна с празни кутии и бутилки. Защо?
Цял час седя под горещия душ в кантората си, неспособен да помръдне. Това облекчи малко болките и неприятното чувство, но не и вихъра, бушуващ из мозъка му. Веднъж в университета бе успял да изпълзи от леглото и да се добере до хладилника за една бира. Бе го облекчила; след втората се почувства много по-добре. Припомни си това под душа, но при мисълта за още една бира започна да му се повръща.
Просна се върху заседателната маса по бельо и с все сили се опита да умре. Имаше огромна застраховка за живот, щяха да оставят къщата му на мира. Следващият адвокат щеше да получи отсрочка по делото.
Девет дни до процеса. Времето бе нищожно, скъпоценно, а той току-що бе пропилял цял един ден с ужасното си пиянство. Замисли се за Карла и главата му задумка още по-силно. Беше се насилил да изглежда трезвен. Каза й, че цял следобед са ровили с Лусиен из стари дела. Езикът му обаче бе надебелял, говореше бавно и тя разбра, че е пиян. Беше вбесена, но се контролираше. Да, къщата й все още си е на мястото. Това бе единственото, на което тя повярва.
В шест и половина той й се обади отново. Сигурно щеше да й направи впечатление, че е в кантората от ранни зори и работи усърдно. Но не успя. Положи огромни усилия и себеотрицание да се изкара весел, дори нещо повече. Не й направи никакво впечатление.
— Как си? — настояваше тя.
— Великолепно — отвърна той със затворени очи.
— Кога си легна?
Къде ли съм лягал, помисли си Джейк.
— Веднага щом ти звъннах.
Тя не каза нищо.
— Дойдох в кантората в три тази сутрин — рече гордо той.
— В три!
— Да, не можах да спя.
— Но ти не спиш всеки четвъртък. — Нотка на загриженост се прокрадна през ледените й думи и той се почувства по-добре.
— Ще се оправя. Мога да остана при Лусиен тази и другата седмица. Там ще е по-безопасно.
— Нали имаш охрана?
— Да, помощник-шериф Незбит. Спи отвън в колата си.
Тя се колебаеше да каже нещо и Джейк почувства, че ледът започва да се пропуква.
— Безпокоя се за теб — каза тя с чувство.
— Всичко ще бъде наред, скъпа. Ще ти се обадя утре. Сега имам много работа.
Постави слушалката, хукна към тоалетната и отново повърна.
Чукането по предната врата не преставаше. Петнайсет минути Джейк не му обръщаше внимание, но който и да беше отвън, знаеше, че Джейк е вътре, и не спираше да чука.
Джейк излезе на балкона.
— Кой е? — викна той към улицата.
Жената излезе изпод балкона и се облегна на черното беемве, паркирано зад неговия сааб. Ръцете й бяха пъхнати дълбоко в джобовете на износените, избелели и прилепнали джинси. Обедното слънце грееше ярко и я заслепяваше, пламтейки в светлата й златисточервеникава коса.
— Вие ли сте Джейк Бриганс? — попита тя, засенчила очите си с ръка.
— Да. Какво искате?
— Трябва да говоря с вас.
— Зает съм.
— Много е важно.
— Не сте моя клиентка, нали? — Той изучаваше стройната й фигура и установи, че наистина не е.
— Не съм. Ще ви отнема само пет минути.
Джейк отключи вратата. Тя влезе безцеремонно, сякаш бе собственик на кантората. Стисна здраво ръката му.
— Елън Роарк.
— Радвам се да се запознаем. Седнете. — Той й посочи стол до вратата, а сам приседна на ръба на бюрото на Етъл.
— Една сричка или две?
— Моля?
Тя говореше със забързан, самоуверен акцент на човек от Севера, но посмекчен от известно пребиваване на Юг.
— Рорк или Роу Арк?
— Р-о-а-р-к. В Бостън е Рорк, в Мисисипи — Роу Арк.
— Имате ли нещо против, ако използвам Елън?
— Както обичате, с две срички. Мога ли да те наричам Джейк?
— Да, разбира се.
— Добре, не съм си и мислила да се обръщам към теб с мистър.
— От Бостън, а?
— Да, там съм родена. Завърших Бостънския колеж. Баща ми е Шелдън Роарк, прочут адвокат по криминални дела в Бостън.