Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Бо бе сигурен, че никога преди не бе изпитвал подобно блаженство. Знаеше също, че и за цялата свобода на света не би разменил това, което държеше в ръцете си — своята съпруга и другарка за цял живот. Тя бе очарователно изобретателна в невинността си и той можеше да си представи, че с малко повече опит би могла да се превърне в съвършената любовница.
— Как смяташ, би ли могла да ме придружиш на друго пътешествие, след като детето ни се роди?
Сарина не трябваше даже да мисли върху въпроса му.
— О, да. Това ще бъде божествено… тоест, ако пак не ме хване морската болест.
Пръстът му очерта бледорозовото й зърно.
— Мислех, че почти си преодоляла това след последния пристъп.
Сарина му се усмихна.
— Не мисля, че точно това неразположение бе причинено от морското вълнение, любов моя. До този момент вече бях започнала да подозирам, че съм бременна.
— Още едно пътешествие, госпожо, и „Дързост“ вече ще се командва от господин Оукс — обеща той. — Намерих нещо, което обичам много повече от плаването до далечни страни. Искам да бъда, където си и ти.
Тя отново вдигна поглед към него и се взря в лицето му.
— Но какво ще правиш, ако се откажеш от плаването?
Бо се засмя.
— Ще си стоя вкъщи и ще те любя.
Сарина отново погали мускулестите му гърди.
— А когато не правиш това?
— Чичо ми иска да му помогна в параходното му дружество. Двамата му сина не показват до този момент голям интерес. По-големият определено предпочита да управлява плантацията им. Чичо Джеф казва, че ще ме направи пълноправен съдружник, ако искам. Но пък, разбира се, собственият ми баща ще иска да му помагам в плантацията.
— И няма да ти липсва морето?
— Не и ако ти си до мен.
Тя се сгуши до силното му тяло и промърмори сънливо:
— Тогава ще се постарая да направя живота ви на брега възможно най-интересен, сър.
— А аз ще се опитам да сторя същото за вас, госпожо — промълви той и я целуна по челото.
Бо скоро чу мекото, равномерно дишане на младата си съпруга и осъзна, че тя е заспала в обятията му. Много внимателно той придърпа завивката отгоре им, затвори очи и се отпусна в сладка, успокоителна дрямка, най-спокойната от много време насам.
Лекото почукване на вратата изтръгна Бо от сънища, които много приличаха на онези отпреди няколко часа. Той се отдалечи внимателно от жена си, нахлузи си панталоните, мина бос по килима и открехна вратата. Филип стоеше на прага с вид на съжаление.
— Excusez moi, Capitaine, но баща ви е тук. Помолих го да ви изчака в кабинета.
Бо кимна сънливо.
— Кажи му, че слизам веднага. Ще ни направиш ли малко кафе?
— Oui, Capitaine.
Като затвори вратата, Бо тръгна към банята, плисна студена вода на лицето си и си уми зъбите. Слезе долу, както си бе облечен.
Да не беше посивяването по слепоочията, което контрастираше красиво с черната му коса, Брандън Бърмингам можеше да мине за двадесет години по-млад. Загорялото му от слънцето лице изглеждаше удивително лишено от бръчки, имаше само няколко по ъгълчетата на зелените му очи с черни ресници. Високата му фигура с широки рамене беше все още здрава и мускулеста, свидетелство, че живееше активно и работеше упорито.
Брандън гледаше през прозореца намръщеното небе и размишляваше относно това, което трябваше да каже на сина си. След посещението на професор Кендал той бе премислил нашироко собствения си живот, особено момента, когато бе заплашен от тежки последствия, ако откаже да постъпи правилно по отношение на бременното момиче, чиято девственост бе отнел, вярвайки погрешно, че е проститутка. Заплахата възбуди гнева и яростта му, които после изля върху Хедър скоро след като се ожениха. Той осъзнаваше факта, че синът му бе наследил не само външния му вид, но и темперамента му. Именно затова знаеше, че не силата ще подейства в деликатната ситуация с наследника му.