Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Миреле отвори уста и бавно я затвори. Явно искаше да каже нещо, но не знаеше какво. Те наистина му бяха дали дума, тя самата заедно с Шериам и онези, които бяха ръководили нещата преди Егвийн да пристигне в Салидар, колкото и да я дразнеше това сега. Колкото и да се опитваха Заседателките да я заобиколят. Виж, те не бяха му дали такава дума. Брин обаче се държеше все едно, че са, и засега се измъкваше. Засега.
Егвийн усети, че й прилошава. Тя беше виждала лицето на войната. В главата й проблеснаха образи — на сражаващи се мъже, сеещи смърт по улиците на Тар Валон, и на самите загиващи. Очите й попаднаха на някакъв здравеняк с квадратни челюсти, който точеше острието на пиката си. Дали щеше да загине и той? Или онзи побелял и почти плешив мъж, прокарващ толкова внимателно пръсти по всяка стрела, преди да я пъхне в колчана си? Или онзи там? Онзи момък, пристъпващ наперено с високите си ботуши? Изглеждаше все още твърде млад за бръснене. Светлина, колко много от тях бяха още момчета! Колко ли от тях щяха да загинат? За нея. За справедливостта, за правото, заради света, но всъщност заради нея.
Сюан вдигна ръка, но бързо я отпусна. Не можеше да потупа Амирлинския трон по рамото пред очите на всички.
Егвийн изправи гръб.
— Лорд Брин — каза тя хладно, — какво искахте да видя?
Стори й се, че той погледна крадешком към Миреле, преди да отговори.
— По-добре ще е да го видите сама, майко — каза Гарет Брин.
ГЛАВА 12
Победна утрин
Хълмовете, обкръжаващи лагера, бяха изсъхнали като прахан от ненормалния за сезона зной. Нечестив зной наистина — дори и най-глупавият слуга, търкащ налепа от кухненските котли, разбираше, че Тъмния е докоснал света. Същинският лес се простираше западно от тях, но тук по каменистите склонове растяха сгърчени дъбове, киселици и пинии със странни форми, както и дървета, чиито имена Егвийн не знаеше — кафяви, прежълтели и с опърлени клонаци. Но голи и кафяви не от зимата, а пресъхнали и зажаднели за влага и хлад. Умиращи, ако скоро това време не се променеше. Отвъд последните войнишки шатри, на юг и на запад се точеше руслото на река Райзендрелле — широка двадесет крачки и оградена от двете страни със спечена глина и нажежени камънаци. Виеща се около скали, които щяха да направят преброждането й рисковано в други времена, сега водата се издигаше малко под коленете на прецапващите я коне. Егвийн почувства, че собствените й проблеми се смаляват и вече изглеждат нищожни. Въпреки болката в главата си тя се помоли кратко за Нинив и Елейн. Тяхното търсене бе не по-малко важно от всички нейни начинания. Дори по-важно. Ако тя се провалеше, светът все пак щеше да го преживее. Но те трябваше да успеят на всяка цена.
Яздеха на юг в лек тръс, който се забавяше, щом склонът на поредния хълм станеше твърде стръмен или конете трябваше да извървят по-дълго разстояние през дървета и редки шубраци, но доколкото бе възможно, се придържаха към низините и напредваха бързо. На силния кон на Брин сякаш му беше все едно дали теренът е пресечен, гладък или каменист, но и Дайшар поддържаше скоростта без усилие. Дебелият кон на Сюан понякога се затрудняваше, но може би просто се бе заразил от притеснението на ездачката си. Колкото и да трупаше опит, Сюан си оставаше ужасна ездачка, тромава като патица на суша и с не по-малко ококорени очи от тези на коня. Миреле дори си възвърна отчасти чувството за хумор, докато я наблюдаваше. Собствената й белокрака дореста кобила стъпваше на леки отскоци, почти политайки като лястовица, а самата Миреле яздеше с увереност и ловкост и пред нея дори Брин изглеждаше тромав и недодялан.
А после на билото на един хълм на запад се появиха ездачи — близо стотина мъже. Металните им брони, шлемовете и върховете на пиките блестяха под лъчите на изгряващото слънце. Над главите им се вееше дълъг бял пряпорец, който Егвийн не можеше да види, но знаеше, че трябва да носи знака на Червената ръка. Не бе очаквала да ги види толкова близо до стана на Айез Седай.