С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Кучето още стоеше на прага и яростно се зъбеше.
— Спокойно, момче — обърна се към него Джейд. Заобиколи бюрото, пресече стаята и затвори вратата. Застана срещу Дона Ди.
— Изглеждаш отлично, Джейд. — Усмивката й бе примесена с горчивина и завист. — Но ти винаги си изглеждала така.
— Благодаря.
— Не си прави труда да ми връщаш комплимента. Ще бъде пълна лъжа.
Джейд нямаше какво да каже. Годините не бяха благосклонни към Дона Ди, която и без това не беше симпатична. Нейният чар винаги се криеше в оживения й бодър дух. Но днес й липсваше. Чувството за хумор се бе превърнало в ненавист.
— Защо дойде да ме видиш, Дона Ди?
— Мога ли да седна?
Джейд кимна към един стол и се върна на бюрото си. Дона Ди седна, като опъна подгъва на полата си над коленете, което показваше нейната нервност. Тя по принцип не беше срамежлива и пет пари не даваше дали се виждат, или не. Нещо друго я тревожеше. Може би вина…
— Ходих в дома ти — каза тя. — Обясниха ми, че работиш до късно.
— Обясниха ти?
— Старата жена и момчето… Грейъм?
— Да, Грейъм.
Дона Ди погледна настрани. Джейд забеляза, че стискаше дръжката на чантата си с две ръце, сякаш се страхуваше от крадци.
— Аз… ъ-ъ… не знаех, че имаш син допреди няколко дни.
— Беше в Ню Йорк до завършването на учебната година. Ти как разбра за него?
— Знаеш как се разнасят клюките тук.
— Да. Твърде добре.
Дона Ди наведе бързо глава и опъна зад ухото си кичур коса.
— Хубаво момче, Джейд.
— Благодаря.
— Прилича на теб.
— И на баща ми.
— Да, спомням си неговите снимки. — Пръстите й шареха по дръжката на кожената чанта. — На колко години е… Грейъм?
— На четиринадесет.
Двете жени се взираха една в друга през стаята, през годините на горчивина. Дона Ди наруши напрегната тишина.
— Ще ме накараш да те питам, нали?
— Какво да ме питаш?
— Дали е резултат от онази нощ?
— Имаш предвид нощта на изнасилването ми? — Джейд стана внезапно. — Ето ви пикантна тема за обсъждане с Хъч, докато вечеряте, нали?
Дона Ди също стана.
— Хъч и аз няма да вечеряме заедно. Няма дори и да разговаряме. Хъч е в интензивното отделение на болницата в Савана, Джейд. Той умира! — Думите й отекнаха в пространството. За секунда се изгледаха, после Дона Ди се отпусна на стола си и хвана челото си с ръка. — Той умира!
Както Фриц, така и Хъч беше само фигурант зад шерифската значка. Той бе марионетка в ръцете на Пачетови. Преди завръщането си, Джейд го знаеше само на теория. Но още през първия си ден в Палмето тя го провери и на практика. Нарочно превиши скоростта при шофиране и беше спряна от патрулен полицай.
Когато се опита да й състави акт, тя се опъна.
— Господин Пачет няма да се зарадва, като разбере. Аз съм негова приятелка. Беше ми казал да не се тревожа, ако карам бързо. Щял да се обади на шерифа и да оправи всичко. Защо да намесваме толкова много хора? Безсмислено е, нали? — Ненавиждаше ролята си, но свали слънчевите си очила и порази полицая с усмивка.
— Е, добре че ми казахте, мила госпожо. — Той пъхна кочана с документи обратно в джоба си. — Шериф Джоли щеше да ми трие сол на главата, ако обидех приятеля му господин Пачет. За Нийл ли говорите, или за стареца?
— Когото си изберете — отговори тя и запали колата.
— Не ви познавам. Как казахте, че е името ви?
— Нищо не съм ви споменавала. — Отдалечи се самодоволно, защото бе потвърдила предположението си.
Сега се обърка. Не би изпитала никакво удоволствие да излага Хъч като корумпиран страхливец, който се бои от подигравките на Пачетови повече, отколкото от проклятието.
— Не знаех, Дона Ди. Съжалявам.
Дона Ди изпухтя пренебрежително.
— Да… бас държа, ако Хъч умре, ще бъде два на един за теб, нали?
— Внимавай! Все едно признаваш, че общото между тримата е моето изнасилване.
— Те са тримата, обвинени от теб. — Изгледа Джейд необичайно. — Знаеш ли, и Иван е почти мъртъв. Никога няма да се възстанови напълно след катастрофата. Нийл също не беше в добра форма. В началото всички си мислехме, че е кастриран. Голям сеир щеше да бъде, ако суперменът на Палмето не ставаше вече, нали? Но се оказа, че е само гаден блъф. Много жени се кълнат, че го бива да се възбужда, както по-рано.
— Наистина не ме интересува.
Дона Ди продължи, сякаш Джейд нищо не бе казала.
— Фриц и Ламър са мъртви. Иван е сакат. Хъч умира. Господ почти изравни резултата за теб, Джейд. Трябва да си доволна.
— Не съм отговорна за тяхното нещастие. И няма значение какво си мислиш, Дона Ди, но не искам Хъч да умира.
— Едва ли ще заплачеш на погребението му, нали?