Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Кол го погледна, за пръв път осъзнал какво предлага. За миг въобще не успя да проговори.
— Не може да говориш сериозно, Пар — каза той, без да скрива недоверието в гласа си. — След всичко, което се случи снощи? След като видя… — насили се да спре това изсумтя. — Няма да преживееш и две минути.
— Ще преживея — отговори Пар. Очите му искряха от решителност. — Знам, че ще успея. Аланон ми каза.
Кол бе изумен.
— Аланон? За какво говориш?
— Каза, че имаме способностите да постигнем исканото от нас — Уокър, Рен и аз. Помниш ли? Мисля, че що се отнася до мен, имаше предвид молитвената песен. Сигурно е искал да каже, че магията на молитвената песен ще ме предпазва.
— Е, досега доста слабо се е проявила! — изсумтя Кол и гневно го изгледа.
— Не разбрах някакво е способна. Мисля, че сега знам.
— Мислиш? Мислиш? — проклятие, Пар!
Пар остана спокоен.
— Какво друго можем да направим? Да бягаме обратно към Издатината? Да бягаме у дома? Да прекараме остатъка от дните си, криейки се тук? — ръцете на Пар трепереха — Кол, нямам друг избор. Трябва да опитам.
Силното лице на Кол се смръщи, а устата му се стисна. Погледна Дамсън, но тя бе загледана в Пар и не откъсваше очи от него.
Обърна се и се озъби.
— Значи ще се върнеш долу в Дупката със силата на недоказаната си и непроверена вяра? Ще рискуваш живота си, разчитайки, че магията на молитвената песен, която три пъти досега не успя да те защити, ще го направи сега? Всичко това заради мисията, която откри в думите на един мъртвец! — Бавно затаи дъх. — Не вярвах, че можеш да направиш нещо толкова… глупаво! Ако можех да се сетя нещо по-грубо за да го определя — бих го направил!
— Кол…
— Не, нищо повече не ми казвай. Бях навсякъде с теб, следвах те, поддържах те, правех всичко, което мога, за да те предпазя — а сега ти си решил да се самоубиеш! Разбираш ли какво вършиш, Пар? Ти се пренасяш в жертва! Все още мислиш, че имащ някаква особена способност да правиш правилни преценки! Ти си луд! Не се отказваш от нещо, което здравия разум те кара да изоставиш!
Кол стисна юмруците си. Лицето му бе напрегнато и почервеняло и едвам сдържаше гласа си. Пар никога не го бе виждал толкова ядосан.
— Всеки друг би се върнал, за да обмисли всичко и да потърси помощ, но това не ти е минало през ума, нали? Виждам го в очите ти. Нямаш време и търпение. Решил си. Намислил си да вземеш Меча! Готов си да дадеш и живота си за това, нали?
— Не съм толкова сляп…
— Дамсън, поговори с него! — отчаяно го прекъсна Кол. — Знам, че те е грижа за него. Кажи му какъв глупак е.
Но Дамсън Рий поклати глава.
— Не, няма да го направя — Кол удивено я изгледа. — Нямам право — завърши тя.
Кол замлъкна, а грубите му черти показваха примирение. Никой не се обади и тишината изпълни стаята. Дневната светлина си бе заминала заедно със слънцето на запад, а сенките започнаха да се издължават. Някъде на улицата се чуха гласове и отново затихнаха. Пар почувства болка дълбоко в се е си, гледайки лицето на брат си и усещаше, че Кол се чувства предаден. Но нямаше друг начин. Само едно нещо би могъл да каже Пар, което да променя нещата, но той не мислеше да го каже.
— Имам план — опита той. Изчака докато очите на Кол се повдигнаха. — Знам какво мислиш, но не смятам, да поемам повече рискове от необходимото — Кол го погледна насмешливо, но не каза нищо. — Гробницата е до скалите точно под стените на стария замък. Ако успея да вляза от другата страна, ще трябва да измина съвсем малко разстояние. Взема ли веднага Меча в ръце, ще бъда предпазен от Призраците.
Имаше няколко въпроса около последните му думи, но нито Кол, нито Дамсън ги зададоха. Пар усети потта по челото си. Трудността ни това, което щеше да предложи, бе ужасяваща.
Преглътна.
— Онази пътечка от портата към палата ще ме отведе там.
Кол вдигна ръце.
— Мислиш отново да влезеш в сградата на Портата? За трети път? — Възкликна той от изненада.
— Трябва ми само малко хитрост…
— Напълно ли си загубил ума си? — Същият номер няма да мине още веднъж! Ще те търсят. За две секунди ще те открият, докато…
— Кол! — не издържа Пар.
— Прав е — тихо каза Дамсън Рий.
Пар я погледна, след това се успокои. Обърна се отново към брат си. Кол го чакаше да проговори — с почервеняло лице, но мълчалив. Пар поклати глава.
— Тогава ще трябва да мина по друг път…
Кол изведнъж погледна изтощено.
— Истината е, че няма друг път.