Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Нощта прекараха под скала над един висок хребет над виещата се ивица на реката, по-сухи от предишните нощи в откритата гора и на завет. Джеър реши отново да заговори муелрета. Приключили бяха с яденето — корени и сушено месо, придружени с малко количество от горчивата бира. Седяха един срещу друг в тъмнината, увити в наметалата си, за да се предпазят от нощния студ. Валеше тих, напоителен дъжд. Муелретът не беше сложил превръзката на устата на Джеър, както беше правил предишните две нощи, а я беше оставил да виси на врата му. Наблюдаваше младежа от Вейл, студените му очи проблясваха, лицето му, бледа сянка в тъмнината на качулката. Нито помръдваше, нито продумваше. Просто седеше и наблюдаваше свития пред него младеж от Вейл. Минутите течаха. Накрая Джеър събра кураж и заговори съществото.
— Къде ме водиш? — попита той предпазливо. Полегатите тесни очи се свиха още повече и в този момент младежът от Вейл разбра, че муелретът го беше чакал да проговори.
— Отиваме в Хай Бенс — отвърна той.
Джеър го погледна въпросително:
— Хай Бенс?
— Планини под Рейвънсхорн, елфце — изсъска другият. — Осстанеш иссвесстно време в тесси планини. Посставя теб в ссатвор на гноми в Дън Фий Арън!
Гърлото на Джеър се сви:
— Затвор ли? Възнамеряваш да ме тикнеш в затвор?
— Мои госсти сстоят там — отвърна другият прехрипнало и се изсмя.
Младежът изтръпна при звука на смеха и се опита да се отърси от страха, който го обзе.
— Защо постъпваш така с мен — попита той сърдито. — Какво искаш от мен?
— Хсс. — Влечугото вдигна кривия си пръст. — Елфцето наисстина ли не сснае? Не рассбира ли? — Загърнатата фигура се наведе напред. — Тогава сслушай, малки хора. Сслушай! Насс били надарени хора, госсподари на шивота на вссицки планини. Преди много години дошъл при насс Госсподаря на мрака и беше ссключена ссделка. Малки гномсски хора бъдат иссп-ратени да сслушат на Госсподаря на магиите, ако той осстави насей хора бъдат госсподари в планините. Направи това, Госсподарят на мрака, но дойде неговото време, напуссна ссемята. Ние обаце оссте ссме тук. Ние шивеем!
Кривият пръст се сви леко:
— Поссле дойде церни сскитници, исслессли от церната яма на Мейлморд, кацили в насей планини. Сслушат на магията на Госсподаря на мрака. Откашем ссе от наши домове, така исскат. Откашем ссе от малки хора, които ни сслушат. Ссделка ниссто не оссначава. Ние откассваме на черните сскитници, призраците морди. Ние ссъссто ссме ссилни. Но нессто направиха на насс. Отсслабваме и умираме. Не ссе рашдат бебета. Наши хора намалява. Години минават и ние сстанем много малко. Церните сскитници пак кассват ние трябва махаме ссе от планините. Накрая осстанем шепа хора и церните сскитници прогонят насс!
Млъкна и зелените тесни очи се впиха в очите на младежа от Вейл. Изпълнени бяха с гняв и болка:
— Мисслили, че ссъм умрял, церните сскитници, приссраците морди. Церни съсстесства на селото. Но асс шивея!
Джеър гледаше изумен чудовището. Стайтис току-що му беше признал, че муелретите по времето на Ший Омсфорд са продали на Господаря на мрака живота на планинските гноми, за да ги използва в битката срещу Южната земя в провалилата се Трета война на расите. Муелретите са направили това, за да запазят господството си над планинското кралство в Рейвънсхорн. Точно както му беше казал Форейкър и както подозираха джуджетата. Но тогава са дошли Призраците Морди, наследници на силата на черната магия на Господаря на магиите. Сега Източната земя щеше да е тяхна и Рейвънсхорн нямаше вече да принадлежи на муелретите. Когато гущероподобните същества са се противопоставили, Призраците Морди са ги отслабили физически, разбили са им здравето и са ги унищожили. Значи Стайтис наистина е бил прогонен от родината си, когато е бил намерен от джуджетата и откаран в Капаал…
— Но какво общо има това с мен? — попита недоумяващо той.
— Магията! — отвърна веднага муелретът. — Магията, малки приятелю! Исскам това, което ти притешаваш. Пессните, които пееш, трябва да бъдат мои. Имаш магията. Трябва да ми я дадеш!
— Но аз не мога! — възкликна Джеър.
Лицето на другия се изкриви в гримаса:
— Не мошеш ли, малки приятелю? Ссилата на магиите трябва да ссе върне при мой народ, не при Сскитниците Морди. Ти ште сси дадеш магията, елфце. В ссатворите ште ми я дадеш. Ште видиш.