Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
Когато вратата се хлопна след алхимика и Варни чу, че отвътре се спуска резето, той приближи до нея, внимателно я заключи отвън и като извади ключа от ключалката, промърмори:
— По-лош от тебе ли, отровителю, мошенико и магьоснико? Ако ти още не си се хванал на работа при дявола, то е само защото и той самият се отвращава от чирак като тебе! Аз съм обикновен смъртен и се стремя да задоволя своите страсти и да постигна своите цели само с човешки средства, а ти служиш на самия ад! Ей, Ламборн! — извика той към друга врата и оттам се появи Майкъл със зачервено лице и несигурна походка.
— Ти си пиян, негоднико! — кресна му Варни.
— Несъмнено, благородни господине — отвърна спокойно Майкъл. — Ние пием за днешния успех и за здравето на благородния лорд Лестър и неговия доблестен щалмайстор. Пиян?! Кълна се в острието на кинжала си, че оня, който в такава вечер откаже да вдигне поне десетина тоста, е един никаквец и най-долен самохвалко и аз ще го накарам да глътне шест инча от камата ми.
— Слушай, мошенико — рече Варни, — след минута да си трезвен, чуваш ли — заповядвам ти! Знам, че няма да ти е лесно да смъкнеш от себе си цялата си пиянска щуротия, като че ли е шутовски костюм, но ако не успееш — сърди се сам на себе си!
Ламборн наведе глава, излезе от стаята и след няколко минути се върна отново. Лицето му беше спокойно, косите — вчесани, а дрехите — в пълен порядък; външният му вид изобщо бе така различен от онзи до преди малко, сякаш не беше същият човек.
— Поизтрезня ли малко, в състояние ли си да ме разбираш? — попита строго Варни.
Вместо отговор Ламборн кимна утвърдително с глава.
— Трябва бързо да заминеш за Къмнър хол заедно с почтения учен, който сега спи в малката сводеста стая. Ето ти ключа, за да го събудиш, когато стане време. Вземи със себе си и още някой доверен човек. По пътя се дръж прилично със стареца, но внимавай да не ти избяга. Опита ли се — застреляй го на място, аз отговарям за това. Ще ти дам писмо до Фостър. Настанете лекаря в долните помещения на източното крило, оставете му на разположение и старата лаборатория с всички прибори. До дамата не го допускайте, освен когато аз наредя за това. Кой знае, на нея може би пък ще й бъдат забавни философските му измишльотини? Ще чакаш в Къмнър по-нататъшните ми нареждания и помни, че за да си запазиш кожата, трябва да избягваш угощенията с бира и шишета с ракия. Ще внимаваш в Къмнър да не проникне даже полъхът на вятъра.
— Ясно, милорд… искам да кажа, уважаеми господарю; надявам се обаче, че скоро ще мога да ви наричам така, след като получите рицарското звание. Вие ми дадохте и нареждане, и свобода на действие. Аз ще изпълня първото и няма да злоупотребя с второто. На разсъмване ще бъда вече на седлото.
— Изпълни всичко н ще получиш добра награда. Чакай малко, налей ми чаша вино, преди да си отидеш. Не от тази бутилка, момче — извика Варни, защото Ламборн бе почнал да му налива or недопитата от Аласко бутилка. — Донеси ми нова.
Ламборн изпълни нареждането му и Варни, след като първо си изплакна устата с глътка вино, изпи една пълна чаша, после, вземайки лампата, за да се оттегли в спалнята си, каза:
— Странно, аз уж не съм човек, който робува на въображението си, а ми стига да поговоря няколко минути с този Аласко, за да изпитам чувството, че устата и дробовете ми са окадени с парите на изгорял арсеник. Пфу!
След тия думи той излезе, а Ламборн остана още малко, за да изпие една чашка от току-що отворената бутилка.
— Това е Йоханесбергер — каза той, като задържа глътката вино в устата си, за да се наслади на аромата му, — има истински дъх на виолетка. Сега обаче трябва да се въздържам, за да мога един дек да пия колкото си искам.
И като изгълта цяла чаша вода, за да покрие парите на рейнското вино, тръгна бавно към вратата, спря се и не намирайки сили да устои на изкушението, се върна бързо и отпи голяма глътка направо от бутилката, без да спазва етикета да си налее в чаша.
— Ако нямах тоя проклет навик — каза той. — и аз бих могъл да се издигна така високо, както Варни. Как обаче да се издига нагоре човек, когато цялата стая се върти около него като вихър? Ех, да можеше разстоянието между ръката и устата ми да стане по-дълго или пътят — по-труден! Утре обаче няма да пия друго освен вода, нищо друго освен чиста вода!
ГЛАВА ДЕВЕТНАЙСЕТА
Пистол. Аз ида с вест, щастие ви нося,
пристигам тук със златни новини.
Фалстаф. Кажи ми ги човешки, просто.
Пистол. По дяволите всичко долно, земно!