Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Там обаче положението е още по-лошо. Междувременно е обявена тревога. Офицерът не иска и да чуе за пропуска на полковника — валиден само при нормални условия. При тревога обаче никой няма право нито да влиза, нито да излиза. Нима полковникът не е чул трясъка от експлозията?
Щауфенберг бърза за летището, за да отлети в Берлин — най-тежката работа му предстои именно в Берлин. Затова се отправя тичешком към телефона, набира номера на фон Мьолендорф, който лично нарежда на дежурния офицер да пусне колата на Щауфенберг.
Преминавайки през мазурските гори, фон Хефтен отваря чантата си, демонтира взривателя на резервната бомба и хвърля двете обезвредени части. В 13.15 часа се качват в самолета и моментално отлитат за Берлин, убедени, че атентатът срещу Хитлер е успешен.
Хитлер се оказва с неимоверен късмет. Бомбата избухва на няколко метра от него и въпреки това, общо взето, остава незасегнат. От непосредственото действие на експлозията го спасяват масивният дъбов крак и дебелият плот на масата. Една от падащите греди на тавана минава само на няколко сантиметра край него.
„След взрива не виждах добре — разказвал по-късно Хитлер. — Навсякъде се носеха облаци от дим. Забелязах само няколко фигури, които пълзяха по пода сред пушека. Лежах недалеч от вратата, над мене имаше греди и дъски, но станах без ничия помощ и започнах да се движа. Само малко ми се виеше свят.“
Генерал-фелдмаршал Кайтел извежда Хитлер от сградата, след това го поемат лекарите, които установяват по лицето му нищожни драскотини, на челото само следа от нараняване, подкожни кръвоизливи на лявата и в предлакътната част на дясната ръка и около стотина повърхностни драскотини по тялото. Едва по-късно откриват, че е засегнато и тъпанчето ка ухото, но затова пък, навярно след шока, е престанал да трепере левият му крак, който напоследък често го безпокоял. След няколко дена откриват нарушаване на равновесието и оглушаване с лявото ухо. Хитлер се измъква невредим.
Вследствие на взрива загиват само четирима от присъствуващите (всъщност на място само един), адютантът на Хитлер е тежко ранен, а останалите леко. Масивният крак на масата е отклонил експлозията, а отворените прозорци са разсеяли налягането и са отслабили детонацията в помещението до такава степен, че ефектът е минимален. В Берлин заговорниците очакват с напрежение резултата от атентата. Те не знаят, че Хитлер е останал жив. По всяка вероятност генерал Фелгибел се е изплашил от неуспеха и не направил нищо, макар, че е имал задачата да изпрати уговорената парола. А за прекъсването на свръзката с „Вълчата бърлога“ се погрижил самият Хитлер.
Гьобелс, който по това време бил в Берлин, според някои данни, научава за атентата след тринадесет часа, тоест още преди прекъсването на свръзката, а Химлер, чийто бункер бил на двадесет и пет километра от Хитлеровия, бива също бързо уведомен и заминава за мястото на произшествието. Междувременно неговият адютант извиква от Берлин комисия от криминалисти, която да открие покушителя. Всички смятали атентата за работа на умопомрачен индивид. На никого и наум не минавало, че става въпрос за организиран заговор, при това за заговор на генерали.
В действителност обаче опозицията срещу Хитлер и неговите налудничави планове за завладяването на света е растяла с всяка изминала години. Още преди окупацията на Чехословакия генерал-полковник Бек (снет през 1938 г. от длъжността началник на генералния щаб на зеомахта поради това, че е критикувал военните замисли на Хитлер) планира военен преврат. Планът му се проваля, тъй като Хитлер е държал здраво генералите си. На едни е внушавал респект — нали им е дал всичко нужно: оръжие, цел и възможност да се изявят
като военни. А другите са се боели, знаейки, че е безмилостен. В техническо отношение превратът също бил трудно осъществим. Хитлер съзнавал добре, че е застрашен от внезапно нападение, и неочаквано сменял Главната квартира от един бункер в друг, като постоянно бил охраняван от цял полк подбрани есесовци. Носел яке с подплата от непробиваема стомана, всяко ядене, поднасяно на масата, е трябвало да опитва личният му лекар. И освен това имал късмет. Нито един от заплануваните атентати не е бил успешен.
През 1942 г. генерал-майор Хенинг фен Тресков замислил отстраняването на Хитлер, тъй като е смятал, че единствено по този начин може да спаси Германия от настъпващата катастрофа. Още през пролетта на 1942 г. се свързал с берлинската съпротивителна група на някогашния лайпцигски кмет Гьорделер и се уговорил с него, когато Гьорделер посетил щаба на армия „Център“ край Смоленск. По-късно се свързал и с Олбрихт, генерал от пехотата, и започнал да подготвя атентата.