Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Не, сър. Обаче стана слабоумен.
— Трябваше да го убиете. Ето вашия екземпляр от плана.
— Сър? Заговорихме за старци… Професор Бернардо де ла Пас не може да останете тук. Няма да изкара и половин година.
— Така е най-добре, не смятате ли?
Опитах се да отвърна с нормален глас:
— Не ме разбрахте. Той се радва на голяма любов и уважение. За мен ще бъде чест, ако го убедя, че сериозно мислите за онези термоядрени ракети… и че негов патриотичен дълг е да спасява каквото може. Както и да е, върна ли се без колегата… не само няма да ми стигнат силите, ами просто няма да живея достатъчно дълго, за да направя нещо.
— Хммм… Утрото е по-мъдро от вечерта. Хайде, утре ще говорим. Да речем, в 14 часа.
Излязох и щом ме натовариха в колата, се разтреперих — нали ми липсва подходът на върхушката.
Стю чакаше при Проф.
— Е, какво? — попита Де ла Пас.
Завъртях очи и се тупнах по ухото. Събрахме глави над челото на професора, с две одеяла отгоре. Носилката и моята количка бяха „чисти“, проверявах ги всяка сутрин. В стаята обаче ми се струваше по-сигурно да си шепнем по този начин.
Започнах. Проф ме спря:
— После ще обсъждаме потеклото и наклонностите на председателя. Искам факти.
— Предложи ми да стана Надзирател.
— Вярвам, че си приел.
— Деветдесет на сто. Трябва да прочета тоя боклук и да дам отговор утре. Стю, колко бързо можем да осъществим плана „Бягство“?
— Вече работим по него. Само чакахме да се върнеш. Ако наистина те пуснат да се върнеш.
Следващите петдесетина минути бяха от доста натоварените. Лажуайе доведе стар индиец с доти66. След половин час той беше… двойник на Проф, а пък Стю пренесе самия професор от носилката на един диван. Моята подмяна се получи по-лесно. Двойниците ни бяха откарани в дневната на апартамента по здрач. Скоро поднесоха вечерята. Няколко души влязоха и излязоха — сред тях възрастна тъмнокожа жена, облегната върху лакътя на граф Лажуайе. Дебел бабу67 вървеше подире им.
Най-зле беше, когато изчакахме Де ла Пас по стълбата към покрива. Никога не бе носил външни протези с моторчета, защото нямаше възможност да се упражнява, лежейки повече от месец.
Но ръката на Стю го крепеше здраво. Аз стиснах зъби и сам превзех онези страшни тринайсет стъпала. Щом се курдисах на покрива, сърцето ми щеше да се пръсне. С усилия се удържах да не изключа. Точно по график безшумен малък силует изскочи от мрака. След десет минути бяхме в чартърното самолетче, което използвахме тук, а след още две литнахме към Австралия. Не знам колко е струвало да се уреди този танц и всичко да е готово при нужда, ала мина гладко.
Проснах се до Проф и си поех дъх, после рекох:
— Друже, как си?
— О’кей. Малко уморен. Разочарован.
— Ja. Разочарован.
— Исках да кажа — понеже не видях Тадж Махал. Като млад изобщо не съм имал тая възможност, а ето че сега бях на километър от него, и то два пъти… Е, пак не го зърнах и никога няма да ми се случи.
— Това е само една гробница.
— И Елена от Спарта е била само една жена. Заспивай, момчето ми.
Кацнахме в китайската част на Австралия, мястото се наричаше Дарвин. Отнесоха ни направо в кораб, където ни настаниха в предпазните кресла. Проф се унесе. Аз тоже бях задрямал, когато Стю влезе ухилен и се пристегна с колана до нас. Зяпнах го:
— И ти ли? Кой ще върти магазина?
— Същите хора, които досега свършиха истинската работа. Добре е уредено, вече не съм нужен. Мани, старо приятелче, нямам мерак да заседна далеч от дома. Говоря за Луната, ако се съмняваш какво искам да кажа. Това ми прилича на последния влак от Шанхай.
— А нима Шанхай има нещо общо с нас?
— Забрави, че съм го споменавал. Мани, разорен съм до дупка. Дължа пари на кого ли не — и ще изплатя борчовете си само ако курсът на определени акции се движи в посоката, описана ми от Адам Селене след онзи исторически миг. Издирват ме (или скоро ще се сетят) за престъпления срещу реда и достойнството на обществото. Да го кажем така: спестявам им грижите по собственото ми депортиране. Как мислиш, на моите години мога ли да науча сондьорския занаят?
66
Набедрена превръзка. — Б.ред.
67
Индийски княз. — Б.ред.