Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Ако се наложи — отвърнах му, — мога да стана и да прекося тоя кабинет. Може би ще припадна. Или нещо по-лошо. Предпочитам да не рискувам. Тежа шест пъти повече от нормалното. Сърцето ми не е свикнало.
— Аха. Полковник, доколкото съм осведомен, имали сте някакви глупави неприятности в Северна Америка. Съжалявам най-искрено. Мястото е варварско. Много мразя да ходя там. Сигурно се чудите защо поисках да говорим.
— Не, сър, ще ми кажете, когато вие решите. Но се питах защо още ме наричате полковник.
Той се разсмя като лаещо куче:
— Сигурно по навик, цял живот спазвам протокола. И все пак за вас може би е по-добре да си останете с това звание. Впрочем какво мислите за нашия петгодишен план?
Намирах, че вонеше.
— Струва ми се внимателно изпипан.
— Вложихме доста идеи в него. Господин полковник, изглеждате ми разумен човек… Зная, че сте такъв, зная не само произхода ви, но и практически всяка дума, едва ли не и всяка мисъл, откакто стъпихте на Земята. Роден сте горе. Считате ли се за патриот? На Луната?
— Да, точно така. Обаче съм склонен да смятам направеното от нас за обикновена необходимост.
— Между нас казано — вярно е. Онзи стар глупак Хобарт! Полковник, планът ви е добър… но му липсва ръководител. Ето вашия шанс да се проявите като истински патриот, а не като фалшив герой, оставил се да го убият за загубена кауза. Приемете това по следния начин. Мислите ли, че Лунните колонии ще издържат срещу цялата сила, която Федерираните нации могат да съберат? Разбирам, че всъщност не сте военен, и се радвам, че е така, ала вие сте техник, знам и тази подробност. Според честната ви оценка колко кораба и бомби са необходими, за да бъдат унищожени колониите на тъй наречената Скала?
Отвърнах бързо:
— Един кораб, шест бомби.
— Правилно! Боже мой, колко е хубаво да говориш с разумен мъж. Две от тях трябва да бъдат страхотно големи, може би специална изработка. Някои хора ще оцелеят още известно време — да речем, в по-малките селища извън районите на бомбардировките. М-да, едно корабче ще свърши работа за десет минути.
— Признавам това, сър, обаче професор Де ла Пас ви изтъкна, че не получавате мляко от кравата, като я биете. И несъмнено нищо не печелите, ако я застреляте.
— Ами според вас защо кротуваме и бездействаме повече от месец? Моят колега, онзи идиот (няма да споменавам имена), говореше за „дързости“. Не те ме тормозят, това са само приказки, а пък аз се интересувам от резултатите. О, не, драги ми полковнико, няма да застреляме кравата… Но ако ни принуди, ще й дадем да разбере, че можем да я гръмнем. Ракетите с термоядрени глави са скъпи играчки, ала бихме си позволили да изхабим няколко на голи скали като предупреждения. Хм, това е повече сила, отколкото би ни се щяло да покажем — току-виж уплашим животинката и вимето й пресъхне. — Той пак се изсмя, сякаш лаеше. — По-умно е да убедим старата симпатяга, та да дава мляко доброволно.
Чаках.
— Не искате ли да знаете как? — попита председателят.
— Добре де, как?
— Чрез вас. Не казвайте нищо, оставете ме да обясня…
Заведе ме на високата планина и ми предложи царствата земни. Или лунни. Да поема поста на Временен попечител, като се подразбира, че ще е вечно мой, стига да им изпълнявам желанията. Да втълпя на лунатиците, че не могат да победят. Да ги уверя, че новият ред е за тяхно благо, наблягайки върху предимствата — безплатни училища и болници, безплатно това и онова. Подробностите по-късно, но ще бъде начин на управление, какъвто цари вредом на Земята. Данъците тръгват от ниско равнище и се налагат безболезнено като удръжки от заплатата и с отчисляване на комисионни от зърнените доставки. И най-важното: този път Управата нямало да праща момчета да свършат мъжката работа — някакви си две подразделения полиция.
— Ония проклети драгуни бяха грешка — смигна ми домакинът, — ние няма да я повторим. Да си говорим откровено, мина цял месец, защото трябваше да убедим Комисията по опазването на мира, че шепа хора не могат да поддържат реда сред три милиона, пръснати в шест по-големи и петдесетина малки селища. Затова ще започнете с достатъчно военни полицаи, свикнали да усмиряват цивилното население с минимален шум. Към тях ще има женски спомагателни части, стандартните 10 процента — и повече никакви оплаквания за насилия. Е, сър? Ще се справите ли? След като знаете, че в перспектива така е по-добре за собствения ви народ?
Казах му, че трябва да анализирам всичко подробно, особено въпроса около квотите в петгодишния план, а не да излизам с прибързано решение.
— Разбира се, разбира се! — съгласи се той. — Ще ви подаря екземпляр от бялата книга, която подготвихме. Вземете го със себе си, проучете го, сложете го под възглавницата, ако искате. Утре пак ще се видим. Само ми дайте дума на джентълмен, че ще си държите езика зад зъбите. Не е кой знае каква тайна… но някои неща се уреждат по-гладко, преди да се разчуят. Като говорим за разгласа, нужна ви е помощ — и ще я получите. Ще си позволим разходите по изпращането горе на най-съвестните в професията, ще им платим колкото струват, ще ги натоварваме на центрофугите, както правят учените. Този път ще си свършим работата. Оня глупак Хобарт… всъщност той е мъртъв, нали?