Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
Още една надежда била загубена. Макгайр излязъл пак от входа, все тъй следен учудено с очи от човека с жилетката. Погледнал отново часовника си — оставали му само четиринайсет минути. При тази мисъл изведнъж като че приятна топлина обляла мозъка му, за секунда-две видял света кървавочервен, след това напълно се овладял, някаква невероятна веселост го карала да пее и да се смее вървешком. Обаче тази веселост изглеждала сякаш извън него, отвътре като черна, оловнотежка буца усещал тежест на душата си.
За никого не давам пет пари, и никой пет пари за мен не дава — пеел той и се смеел на своя товар, така че минувачите по улицата го заглеждали. А топлината като че ли все се засилвала и ставала все по-приятна. „Какво е животът? — мислел си той. — И какво съм аз, Макгайр? Какво е дори Ирландия, нашата зелена Ирландия?“ Всичко му се струвало толкова неизмеримо нищожно, че като го погледнел се усмихвал. Готов бил да даде години, ако ги имал, за чаша алкохол, но времето летяло и трябвало да се прости с това последно желание.
На ъгъла на Хеймаркет много наперено повикал файтон, скочил в него, заповядал на файтонджията да го закара на някакво място край кея, което назовал, а щом колата потеглила, скрил чантата колкото може по-незабелязано под удобната покривка за краката и отново извадил часовника си. Пътувал така пет безкрайни минути, при всяко подскачане на колата изтръпвал от страх, едва можел да се владее, ала се страхувал да не привлече вниманието на кочияша, ако твърде очебийно промени маршрута си, пък и искал по възможност, с течение на времето, да забрави чантата.
Най-после пред някаква стълба на кея извикал, файтонът спрял и той слязъл — с каква радост в душата! Пъхнал ръка в джоба си. Всичко било свършено вече, спасил живота си и не само това — скроил един изумителен атентат, защото какво по-живописно, какво по-ефектно от взривяването на един файтон, препуснал стремително по улиците на Лондон. Потършувал в единия си джоб, после — в другия. Обзело го смазващо отчаяние и в мъчително безмълвие се вторачил в кочияша. Нямал нито грош.
— Хей — казал файтонджията, — изглежда не ви е добре.
— Загубил съм си парите — отвърнал Макгайр с толкова слаб и странен глас, че сам се учудил.
Човекът надзърнал през вратичката.
— Май — рекъл — сте си забравили чантата.
Макгайр я измъкнал полусъзнателно и щом погледнал черната кутия на един лакът от себе си, се смразил вътрешно и усетил как чертите на лицето му се изопнали като от смъртоносна болест.
— Не е моя — казал той. — Предишният ви клиент трябва да я е забравил. Най-добре я занесете в участъка.
— Вижте какво — възразил файтонджията, — или вие не сте с всичкия си, или аз!
— Е, тогава чуйте какво — възкликнал Макгайр, — задръжте я срещу таксата!
— Така и предполагах — отвърнал коларят. — А нещо друго? Какво има в чантата ви? Отворете я да видя.
— Не, не — възпротивил се Макгайр. — О, не, недейте. То е сюрприз, специално приготвен сюрприз за честни файтонджии.
— Я оставете тази работа — казал човекът, като слязъл от капрата и се приближил съвсем до злочестия патриот. — Или ще ми платите за превоза, или ще се качите отново и ще ви закарам в участъка.
В този злополучен момент Макгайр съзрял снажната фигура на някой си Годол, тютюнопродавец от Рупърт стрийт, който се приближавал по кея. С този човек се познавал, бил купувал от магазина му и чувал да говорят, че е със свободомислещ дух, а опасността била вече толкова близка, че с благодарност се уловил за тази сламка на надеждата.
— Слава богу! — извикал Макгайр. — Ето, иде един мой приятел. Ще взема на заем от него — И се завтекъл да пресрещне търговеца.
— Сър — рекъл, — мистър Годол, аз съм ваш клиент… сигурно ме познавате по физиономия… сполетели са ме беди, за които не съм виновен. О, сър, от любов към правдата, от човечност и заради божията милост, на която се уповавате, заемете ми два шилинга и шест пенса!
— По физиономия не ви познавам — отвърнал мистър Годол, — но си спомням формата на брадата ви, която за съжаление не ми се нрави. Ето ви, сър, една златна лира, която с голямо удоволствие заемам при единственото условие, че ще обръснете брадата си.
Макгайр грабнал монетата, без да каже дума, подхвърлил я на файтонджията, извикал му да задържи остатъка, с няколко скока се спуснал по стъпалата, запокитил чантата далеч на север в реката и се хвърлил с главата надолу подире й. Изглежда, че от водния гроб го е извадил собственоръчно мистър Годол. Точно когато го измъквал мокър на брега, глуха, сподавена експлозия разтърсила здравата зидария на кея, далеч над реката се издигнал за миг фонтан и изчезнал.