Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
ИЗЛИШНАТА КЪЩА (Продължение)
Напразно се мъчеше Съмърсет да схване смисъла на тези думи. Междувременно той усърдно залягаше над бутилката, съзаклятникът започна да се раздвоява и като че ли се разширяваше и въртеше на мястото си. Със смътното чувство, че преживява някакъв кошмар, младият човек се изправи несигурно на крака и отказвайки предложения му трети грог, заяви твърдо, че е вече късно и трябва непременно да си ляга.
— Ей богу — забеляза Зиро, — виждам, че сте голям въздържател. Но няма да настоявам. Достатъчно е, че вече сме добри приятели, така че, уважаеми хазаине, au revoir. (Довиждане (фр.) — Б. пр.)
Като рече това, съзаклятникът още веднъж му стисна ръката и с най-вежлива церемониалност поведе смутения млад джентълмен към горния етаж, като се наложи и да го напътва.
Точно как се добра до леглото, остана пълна загадка за Съмърсет, но на сутринта, когато изведнъж се събуди и отвори очи, в душата му забушува същински ураган от ужас и изумление. Фактът, че се остави да бъде въвлечен в привидно фамилиарни отношения с човек като неговия противен квартирант, при отрезвяващата дневна светлина му се стори плод на необяснима човешка слабост. Вярно, той бе изпаднал в положение, което би поставило на изпитание дори самоувереността на Талейран. (1757–1838) — френски политически деец, един от най видните представители на буржоазната дипломация. — Б. пр.) Това беше може би временно утешение, но съвсем не го оправдаваше. Защото наистина не можеше да има оправдание за такава пълна измяна на принципите, за такова изпадане в престъпна близост и не виждаше друг изход, освен да прекъсне веднага всякакви връзки.
Щом се облече, Съмърсет се завтече нагоре по стълбите, решен да скъса с този човек. Зиро го посрещна с радушието на стар приятел.
— Влезте, уважаеми мистър Съмърсет! — извика той. — Влезте и седнете, без да се стеснявате, да закусим заедно.
— Сър — каза Съмърсет, — първо ми разрешете да се освободя от всякакви задължения към вас. Снощи неусетно станах нещо като ваш съучастник, ала позволете ми да ви заявя веднъж завинаги, че вие и вашите машинации ме изпълват с искрен ужас и отвращение и ще направя всичко възможно да смажа вашето подло съзаклятие.
— Драги ми приятелю — отвърна Зиро с добродушен вид, — аз съм свикнал на тези човешки слабости. Отвращение ли? Аз сам съм изпитвал такова нещо, но то бързо изчезва. Ала с това не падате в очите ми, напротив, издигате се с тази трогателна откровеност. А какво ще правите междувременно? Ако не греша, сега вие сте почти в положението на Чарлз Втори (може би най-малко поквареният от вашите английски монарси), когато крадецът му се изповядал. Да ме издадете е изключено. Какво друго може да опитате? Не, уважаеми мистър Съмърсет, ръцете ви са вързани, а и вие сам, ако искате да не се покажете като подлец, сте обречен да си останете същия очарователен и умен събеседник, с когото имах удоволствието да разговарям снощи.
— Поне — извика Съмърсет — мога да ви заповядам да напуснете тази къща, и го казвам!
— Аха! — възкликна съзаклятникът. — Само че няма да ви послушам. Ако искате, можете да изиграете ролята на Юда, но ако, както предполагам, сметнете за недостойна такава низост, аз от своя страна съм достатъчно умен да не напусна тази квартира, в която се чувствувам изключително добре и откъдето вие не сте в състояние да ме изгоните. Не, не, уважаеми сър, аз съм тук и тук възнамерявам да остана.
— Повтарям — кресна Съмърсет, който вече не можеше да се владее, тъй като съзнаваше слабостта си, — повтарям предупреждението си. Аз съм господар в тази къща и изрично ви предупреждавам да си излезете.
— Едноседмично предупреждение, а? — рече невъзмутимият конспиратор. — Много добре, след една седмица ще поговорим по тоя въпрос. Разбрано! Междувременно забелязвам, че закуската ми изстива. Благоволете, уважаеми мистър Съмърсет, тъй като нямате друг изход, поне тази седмица да правите компания на една много интересна личност, проявете поне частица от оная непринудена благосклонност, поне частица от оня интерес към тъмните страни на живота, присъщи на истинския човек на изкуството. Утре, ако щете, ме обесете, ала днес покажете, че сте се отърсили от еснафските предразсъдъци и седнете на приятна закуска с мен.
— Човече! — провикна се Съмърсет. — Не разбирате ли чувствата ми?