Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— И към мен също… както вече ми казахте — добави Розамунд.
— Не е точно така — поправи я той. — Мразех ви зарад вашата невярност, а най-много за това, че сте изгорили непрочетено писмото, което ви изпратих по Пит. С тази постъпка допринесохте към злочестините, които понасях, унищожихте единствената възможност да установя невинността си и да възвърна правата си, осъдихте ме за вечни времена да водя този живот. Но аз не знаех тогава каква основателна причина сте имали да вярвате, че съм такъв, какъвто изглеждах. Не знаех за убеждението на хората, че съм избягал. Затова на драго сърце ви прощавам едно деяние, за което, признавам, ви бях намразил и което ме подбутна да ви отвлека, когато ви намерих в Аруинак вечерта, когато бях дошъл да отведа Лайонел.
— Искате да кажете, че да направите това, не е влизало в сметките ви? — попита го тя.
— Да ви отведа заедно с него ли? — попита той. — Кълна ви се, че не бях мислил за това, защото, ако бях го преценил, струва ми се, че щях да се опазя от подобна съблазън. Тя ме обзе неочаквано, когато ви видях там с Лайонел, и аз й се поддадох. След като научих това, което зная сега, мисля, че съм достатъчно много наказан.
— Струва ми се, че мога да ви разбера — промърмори тя тихо, сякаш за да го утеши, защото остра болка затрептя в гласа му.
Корсарят отметна назад увенчаната си с чалма глава.
— Да разберете, все пак е нещо — каза той. — То е вече половин прошка. Но преди да мога да приема прошката, трябва напълно да изкупя извършеното зло.
— Ако е възможно — рече девойката.
— Трябва да се направи възможно — отговори той разгорещено, но изведнъж се прекъсна, дочул някакъв вик отвън.
Той позна гласа на Ларок, който в зори се беше върнал да застане на стража на най-високата точка на носа и да смени човека, който го беше заместил през нощта.
— Господарю! Господарю! — крещеше вероотстъпникът с глас, треперещ от възбуждение, и виковете му бяха подхванати в хор от екипажа.
Сакр-ел-Бар бързо се обърна към входа, отметна настрана завесата и излезе на горната палуба. Ларок тъкмо се прекатерваше през фалшборда около средната палуба, където Асад го чакаше заедно с Марзак и верния Бускен. Носът, където корсарите се бяха изтягали безгрижно предишния ден, сега представляваше кипящо множество от любопитно дърдорещи мъже, стълпили се край перилата и дори надолу, по парахода, нетърпеливи да научат каква е тази новина, която стражът е донесъл на кораба с такова вълнение.
От мястото, където стоеше, Сакр-ел-Бар чу високите думи на Ларок:
— Корабът, който забелязах призори, господарю!
— Е? — кресна Асад.
— Той е тука… в залива, под онзи нос. Току-що пусна котва!
— В това няма нищо страшно — веднага отговори пашата. — Щом е пуснал там котва, ясно е, че не подозира присъствието ни. Що за кораб е той?
— Висок галеон с двадесет топа под английски флаг.
— Английски! — извика с учудване Асад. — Трябва да е як кораб, за да се осмели да навлезе в испански води!
Сакр-ел-Бар се приближи към перилата.
— Носи ли някакви други отличителни знаци? — попита той. Ларок се обърка при въпроса.
— Да — отговори той, — тясно синьо флагче на задната мачта и на него бяла птица, мисля, че е щъркел.
— Щъркел ли? — замислено повтори Сакр-ел-Бар. Не можеше да си спомни такъв английски герб, нито пък му се вярваше, че може да е английски. Той чу как зад гърба му някой бързо поема дъх. Когато се озърна, видя Розамунд да стои на входа, почти съвсем незакрита от завесата. Лицето й изглеждаше пребледняло и напрегнато, очите й бяха широко отворени.
— Какво има? — отсечено я запита той.
— Щъркел, мисли той — каза девойката, сякаш това беше достатъчен отговор.
— Малко ми се вярва да е тая птица — забеляза Сакр-ел-Бар. — Той е сгрешил.
— Но не много, сър Оливър.
— Какво? Не много ли? — Озадачен от нещо в гласа и погледа й, той бързо пристъпи към нея, а долу глъчката ставаше все по-голяма.
— Това, което е взел за щъркел, е чапла, бяла чапла, а бялото в хералдиката означава сребро, нали?
— Вярно. Какво от това?
— Не се ли сещате? Този кораб трябва да е „Сребърната чапла“!
Той я изгледа.
— Бога ми! — каза корсарят. — Пет пари не давам дали е сребърната чапла или златният скакалец! Има ли някакво значение?
— Това е корабът на сър Джон… сър Джон Килигрю — обясни тя. — Корабът беше почти готов да отплава, когато… когато вие дойдохте в Аруинак. Сър Джон се канеше да тръгва за Източна Индия. Вместо това… Не виждате ли? … От обич към мен трябва да е поел по моите следи със слабата надежда да ви догони, преди да сте стигнали във Варвария.