Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Човек, който познава добре местните забележителности, би бил от полза — каза баща й.
— Какво търсите? — Тедж се настани между баща си и Баронесата и като никога получи по една топла прегръдки от двамата. Баронесата рядко демонстрираше чувствата си и до ден-два сигурно щеше да й мине — явно наистина се беше тревожила за Тедж по време на изпълнената си с несигурност одисея от руините на изгубената Къща до Земята, оттам до Ескобар, и накрая — дотук. Тедж също би се тревожила до смърт за тях, ако знаеше, че са живи… трудно й беше да прецени кое чувство е по-непоносимо.
— Една стара ворска къща, позната под странното име Ладербекския зандан — каза баба и отново се обърна към холоизображението. — По време на Деветата сатрапия — бараярците я наричат „сетаганданската окупация“ — работех там.
— Работила си? — попита Тедж, обзета от любопитство. Винаги, още от дете, беше приемала баба си като… ами, като баба, и никога не се беше замисляла за дългия й живот преди това. — Не мислех, че висшите съпруги на гем-генерали работят.
Веждите на Баронесата се вдигнаха високо.
— Не и в разни малки магазинчета, Тедж. — Тази част от историята им беше срещнала студеното й неодобрение.
Баба стисна устни на черта.
— Когато… се отделих от висшите, аз вече бях обучен генетик, Тедж. Е, не бях в елитната група, но близо. За нас, момичетата от външните планети, беше трудно да се състезаваме с жените хоут от самата Ета Сета. Те имаха достъп до най-новите разработки и технологии. Събраха ме с гем-генерал Естиф именно заради назначението му в Деветата сатрапия, а местната програма на Звездната ясла имаше нужда от добър лабораторен асистент. Жената, заемала поста преди мен, беше загинала при бомбен атентат, организиран от онези ужасни партизани. Дори не е била мишена на покушението, просто се случила наблизо. Лош късмет. — Баба изсумтя неодобрително. Тедж не разбра кое точно предизвиква неодобрението й — партизаните, тяхната тактика или фактът, че не са оценили по достойнство значимостта на случайната си жертва.
— Звездната ясла е провеждала свой проект на Бараяр? Бараярците знаели ли са? — Иван Ксав не беше споменавал за такова нещо, данни за подобен проект нямаше и в статиите по бараярска история, които Тедж беше прочела в мрежата.
Баба махна с ръка.
— Не беше нищо особено. Просто организирахме пълно генетично проучване на населението с подробна класификация на резултатите. Периодът, който бараярците наричат Изолацията, е създал условия за уникален естествен генетичен експеримент, който задължително трябваше да се проучи. Надявахме се да открием някаква нова мутация, която да бъде извлечена и инкорпорирана в по-висша генетична матрица. Уви, за двайсет години проучвания — крайно недофинансирани, трябва да кажа, предвид мащаба на начинанието, — открихме само няколко нови генетични заболявания. Може би шестстотин години са недостатъчни за развитието и разпространението на положителни мутации. Жалко, че планетата е била открита повторно толкова бързо.
Някои комарци бяха на същото мнение, помисли си Тедж, макар и по други причини.
— И ти си имала… какво? Лаборатория в онази стара къща?
— Под нея, ако трябва да бъдем точни. Едно поколение назад къщата била графска резиденция, после преминала в ръцете на по-нисш клон на семейството, а накрая сатрапията я конфискувала за правителствени цели. Хоут Зая, ръководителката на нашия екип, не я харесваше особено, но къщата беше на удобно място и осигуряваше дискретен вход към лабораторията. Самата лаборатория беше доста добра, за времето си. С всички бариери срещу биологични зарази и прочие.
Тедж се поколеба.
— Щом е била просто генетична… библиотека, защо са ви трябвали системи за контрол на заразяването?
— Е, човек никога не знае — избегна прекия отговор баба й.
Тедж смръщи вежди. Нищо не разбираше.
— Ъ?
— Това дебилно изражение не ти отива, Тедж. Затвори си устата, ако обичаш — каза баронесата. — И се съсредоточи. Това е важно за бъдещето ни.
Всъщност дотук разговорът касаеше миналото. Далечното минало при това. Тедж преглътна една въздишка и се постара да онагледи любознателна съсредоточеност. Важно беше да им разкаже по-подробно за лейди Алис, преди да…
— Е, по онова време си имахме работа с гем, скъпа. Хоут Зая държеше известни наличности в запас, като рутинна предпазна мярка. — Баба сви устни, после продължи: — Лабораторията ни във Ворбар Султана беше само преден пост на местна почва. Основните проучвания се провеждаха в онази орбитална лаборатория, която по-късно, по време на изтеглянето, беше изстреляна в атмосферата и изгоря. Ходила бях там само веднъж, понеже нямах нужната квалификация и стаж за орбиталния екип. Жалко, че се наложи да я изгорим. Но поне успяхме да спасим всички събрани данни.