Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— А, Иване — каза неутрално генерал Алегре, когато разговорът беше прехвърлен към личното му комтабло. Гай Алегре минаваше за понатежал и съвсем нормален на вид старши офицер на средна възраст, със съвсем нормална съпруга — е, жената работеше в Имперския научен институт, — и с деца, които попадаха във възрастовата група на най-малките отрочета на Десплейнс. Само онези, които го познаваха отблизо, знаеха колко свирепо гениален и гениално свиреп е. — Отваря се място на бързия ни куриерски кораб следващата седмица… или тази уговорка отпада предвид тазсутрешните новини? Новините от нощес всъщност, от твоя гледна точка.
— Ъъ, май така излиза, сър. В момента нищо не се знае. Точно затова ви се обаждам. Аз, един вид, си побеседвах по въпроса с двама от вашите хора, които, изглежда, не си говорят помежду си… — И разказа историята с Биърли и капитан Раудсеп, накратко, както беше инструктиран.
— Хм, да — каза Алегре. — Ще имам грижата Раудсеп да бъде уведомен. — Това, както и липсата на раздразнение, задето Иван му губи времето, подсказваше, че Раудсеп не знае за участието на Биърли в цялата история. — Добре, че ми се обади.
„Така“.
— Саймън ми каза да ви звънна. — Просто в случай че му потрябва още една отбранителна линия.
Алегре кимна.
— Ворутиър върши добра работа на своето ниво. Всъщност дори твърде добра напоследък. Вътрешният отдел смяташе да го пусне малко в отпуск, но после се появи това.
— Как е възможно някой да върши твърде добра работа?
— Може, ако си таен агент. — Алегре махна с ръка и смени умело темата: — Как е Саймън?
Защо всички смятаха Иван за информатор по семейните дела, за бога! Е, генералът имаше основание да пита. Гай Алегре беше оглавявал комарския отдел под прякото ръководство на Илян, а после, преди четири години, бе заел внезапно овакантения пост на своя началник. А цялата му кариера, още като млад офицер, беше преминала в Иляновата ИмпСи. Интересът му беше колкото професионален, толкова и личен.
— В добро здраве.
— Радвам се да го чуя. А някакви нови интереси, хобита? Би му се отразило добре — добави дипломатично Алегре. — Нямам предвид лейди майка ти, разбира се.
— Вие двамата говорите ли си често? По работа?
— Когато е необходимо. Бившият шеф на ИмпСи е достатъчно интелигентен да не се бърка в работата ми без нужда. Затова не се налага да го изпращаме на Сергияр, като твоя чичо, за да го извадим от обсега на разни хора, които са болезнено привързани към старите си навици. А и здравословният проблем на Илян май също помогна — отдели го от старото командване. — Алегре присви замислено очи. — Чудя се дали не би искал да погостува на Арал? Трябва да му го предложа. Дали майка ти би искала да попътува, как мислиш? Стига това да не предизвика нездравословно вълнение сред разни любители на конспирациите. Макар че дори от това бихме могли да извлечем полза… — Изглежда, нещо друго на комтаблото привлече вниманието на генерала, прецени Иван. — Това ли е всичко на този етап?
— Да, сър. — „На този етап“.
— Благодаря ти, капитан Ворпатрил. — И с едно движение на ръката Алегре заличи Иван от видплочата и графика си.
Тедж проследи с поглед Риш, която водеше по-младите Арки към хотелските асансьори за кратка разходка, която по план трябваше да приключи в бара на хотела, където да изчакат транспорта си до апартамента на лейди Алис. Тедж би предпочела да инструктира цялото семейство за бараярските порядки, преди да тръгнат за вечерята — стига да млъкнеха поне за миг, колкото тя да се намести с лакти в надвикването, — но явно трябваше да се задоволи с баща си, Баронесата и баба като слушатели. Риш беше обещала да инструктира останалите според силите си.
Натисна звънеца и чу гласа на майка си, която я покани да влезе. По-възрастните членове на семейството се бяха събрали в хола около ниска холовидео масичка, която показваше градска карта в едър мащаб. Баба въведе нови параметри, изображението за миг се замъгли, после се избистри.
— Няма го, и това е — оплака се тя с нетипично за модулирания й тон раздразнение.
— Не може да са го преместили — възрази спокойно баронът.
— Да, обаче са преместили всичко друго, както изглежда. — Баба вдигна поглед. — А, Тедж, добре.
— Уреди ли да ни вземат по-рано? — попита Баронесата. — Обясни ли, че майка иска да види Стария град?
— Да — отвърна Тедж. — Лейди Алис каза, че Кристос с радост ще помогне. Явно част от обучението му за шофьор е било да наизусти всички улици във Ворбар Султана, а рядко му се случвало да шофира в онази част на града.