През страната на скипетарите

След като бяха измити наранените места, старецът даде да му увият ръката в намазано с мехлема парче ленено платно и след това да го превържат. Всичко това мюбарекът изтърпя, без по лицето му да мине тръпка. Сигурно имаше здрави нерви, иначе не би могъл да издържи на тези болки.

— Аллах, Аллах, как те е подредил чужденецът! — въздъхна Мурад Хабулам. — Тази ръка никога няма да стане отново такава, каквато е била.

— Да! Станал съм сакат, жалък сакат човек, който не може вече да си служи с ръката си — изскърца със зъби старецът. — Но затова гяурът трябва да умре от десетократна смърт. Толкова лесно ли се хвана в мрежата?

— Лесно като врана, на която слагаш през зимата кесия с парче месо. Глупавата птица си пъха главата вътре, за да извади месото, и понеже кесията е намазана с йоксе[53], така главата й залепва вътре и човек може да я хване с ръце, защото тя не може да вижда. Такава кесия нахлузихме на главата на чужденеца. Моят брат ми го е описвал като много умен, но той не доказа, че е такъв.

— Не, той изобщо не е умен, но шейтанът го закриля.

— Грешиш, не е обладан от дявола, а притежава фена гьоз[54].

— Аллах, Аллах! — извика мюбарекът изплашено. — Вярно ли е това?

— Казал го е на Хумун и го е предупредил. Но което е най-лошото, той не само има просто лош поглед, който действа при непосредствено поглеждане, но и ушага атълан фена гьоз. Достатъчно е само да си представи някой човек в мислите си и тогава погледът му изпраща на съответния човек всичко лошо, което той му пожелае.

— Аллах да е милостив към нас! Не дяволът, а лошите му очи го правят непобедим. Който се бие с него, все пак трябва да го погледне и тогава с него е свършено. Значи с този човек не бива да се влиза в открит бой, трябва да бъде убит из засада, като преди всичко се погрижим за това, погледът му да не попадне върху нас.

— Значи от нашия хубав план няма да излезе нищо? — попита Мурад.

— Няма, освен това някой от вас трябва да се осмели да се направи на джин[55]. Но никого не бих посъветвал да го прави, защото погледът на чужденеца ще попадне върху него и ще го обрече на гибел. Кой беше определен за това?

— Хумун.

— Не, не! — извика слугата страхливо. — Първо бях решен да го направя. Но сега нямам никакво желание да се предрешавам като призрака на старата майка. Животът ми е много по-скъп.