Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
„Когато една такава чешка свиня — мъдро съветваше кандидат-подофицерът Алтхоф — дори и след като е изпълнила трийсет пъти «легни», не се е научила да стои изправена като свещ, не е достатъчно само да ѝ удариш няколко през устата. Ръгни я тогава с юмрук в корема, а с другата ръка ѝ нахлузи шапката до ушите и кажи: «Кръгом!», а като се обърне, ритни я в задника и ще видиш как работата ще тръгне и как има да се смее офицерският кандидат Дауерлинг.“
— Сега, приятелю, трябва да ви кажа нещо за Дауерлинг — продължи школникът, — за него новобранците от единадесета рота говорят така, че винаги ме карат да си спомням разказите на самотната бабичка от крайграничната мексиканска ферма за легендарния мексикански бандит. Дауерлинг се ползува с името на човекоядец, антропофаг от австралийско племе, който изяжда диваците от другите племена, когато му паднат в ръцете. Жизненият му път е бляскав. Наскоро след неговото раждане дойката му паднала заедно с него и малкият Конрад Дауерлинг се ударил в главичката. И днес още на главата му личи такава вдлъбнатина, сякаш някаква комета се е блъснала в Северния полюс. Тогава всички се усъмнили дали ще излезе нещо от него, ако преживее сътресението на мозъка. Само баща му, полковникът, не губел надежда и твърдял, че това никак не може да му попречи, тъй като — а това се разбирало от само себе си — младият Дауерлинг, след като пораснел, щял да се посвети на военна кариера. Младият Дауерлинг след страхотна борба с четирите класа на долния курс на реалката, която завършил като частен ученик, при което накарал първия си домашен учител преждевременно да се поболее и пощурее, а втория да скочи от отчаяние от кулата на „Свети Стефан“271 във Виена, постъпил в Хайнбургското военно училище. Във военните училища никога не се е отдавало значение на общата култура, тъй като тя в повечето случаи се явява излишна за австрийските действуващи офицери. За тях военният идеал винаги се е състоял единствено в игра на войничета. Културата облагородява душата, а това съвсем не е нужно в казармата. Колкото офицерството е по-грубо, толкова по-добре.
Кадетът Дауерлинг не могъл да се прояви във военното училище дори по ония предмети, които всеки горе-долу овладявал. И във военното училище продължавали да се проявяват последиците от обстоятелството, че Дауерлинг като дете си бил ударил главичката.
Отговорите, които давал на изпитите, ясно говорели за това нещастие. Те се отличавали с такава глупост и заплетеност, че били смятани направо за класически. Преподавателите от военното училище не го наричали инак освен „unser braver Trottel“272! Глупостта му била така поразителна, че съществувала голяма надежда след няколко десетилетия да попадне в Терезианската военна академия или в министерството на войната.
Когато избухна войната и всички млади кадетчета бяха произведени офицерски кандидати, в списъка на произведените в Хайнбург бил включен и Конрад Дауерлинг. Така той попаднал в деветдесет и първи полк.
Школникът си отдъхна и продължи по-нататък:
— Като издание на министерството на войната излязла книгата „Drill oder Erziehing“273, от която Дауерлинг научил, че войниците трябва да бъдат държани в ужас. Успехът на обучението зависел от степента на ужаса. И в тая работа той винаги постигал успех. Войниците, за да не слушат крясъците му, се пишели болни по цели взводове, това обаче не се увенчавало с успех. Който се пишел болен, получавал три дни „verschärft“274. Впрочем знаете ли вие какво значи това „фершерфт“? Цял ден ви разкарват по плаца, а през нощта ви затварят в ареста. Така се стигнало дотам, че в ротата на Дауерлинг нямало болни. „Болните“ лежали в дупката. На плаца Дауерлинг все още спазва оня непринуден казармен тон, който започва с думата „свиня“ и завършва със странната зоологическа загадка „свинско куче“. При това той е много либерален. Предоставя на войниците си свобода на избор. Казва: „Какво искаш, слоне, да ти ударя няколко в носа или три дена «фершерфт»?“ Ако някой избере „фершерфт“, все пак получава преди това два пестника в носа, а освен това Дауерлинг му дава следното обяснение: „Ей, че си страхливец, страх те е за зурлата ги, ами какво ще правиш после, когато започне да стреля тежката артилерия?“
Веднъж, като разби окото на един новобранец, той се изрази така: „Pah, was für Geschichten mit einem kerl, er muss so wie so krepieren“275. Същото казваше и фелдмаршал Конрад фон Хьоцендорф276. „Die Soldaten müssen so wie so krepieren“277.
271
Черква във Виена. — Б.пр.
272
Добрият ни будала. — Б.пр.
273
„Дресура или възпитание“. — Б.пр.
274
Строг тъмничен затвор. — Б.пр.
275
Ха, що за история заради тоя глупак, той и без друго трябва да пукне. — Б.пр.
276
Началник-щаб на австроунгарската армия през Първата световна война. — Б.пр.
277
Войниците така и така трябва да пукнат. — Б.пр.