Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
Светкавичен облак проследи с поглед отдалечаващите се ездачи. Тя чуваше оплакваческите викове на ограбените бащи и майки, жалките писъци на отвлечените деца, които най-после заглъхнаха в далечината.
От дълбоката рана на главата на Четансапа шуртеше кръв. Той все още бе коленичил в тревата. Чапа и Чотанка го подкрепяха. Дойде Унчида, за да превърже раната. Черепът му бе пукнат, но не и пробит. Превръзката от лико потъмня, после постепенно кървенето престана.
Тъй като денят вече клонеше към заник, Мечата орда остана на място. Лицето на Четансапа беше посивяло; само напрягайки всичките си сили, той можеше да се държи на крака. Разпредели добре обмислено всички бойци и мъжете на Мечата орда бяха готови да отблъснат ново нападение. Ала повече не се появи никакън враг. Заповедта навярно бе гласяла да откарат само определен брой деца в пансиона, и това бе сторено. Така предполагаше и обясни на останалите Чапа.
На другата заран обаче отново се появи войска. Подкараха нататък Мечата орда, както и групата бащи и майки, чиито деца бяха отвлекли. Двата кервана стигнаха до едно сборно място, където вече се бяха събрали много дакота заедно със семействата си. Чапа се ослушваше към всяка дума, която ухото му можеше да долови, и скоро съобщи какво става: мъжете трябваше да предадат всичкото си оръжие. Имаха право да запазят само камите си, тъй като за тях те не бяха само оръжие, а и инструмент.
В това време заповедта се разнесе от различни страни високо и веднага я преведоха.
Драгуните бяха оградили от всички страни сборния лагер. След като заповедта за предаване на оръжието бе преведена, те заложиха карабините си за стрелба. Всеки миг можеше да прокънти поредица от изстрели.
Предаването на оръжията започна.
Бойците от Мечата орда стояха скупчени един до друг.
— Дойде време — каза Четансапа на своите другари. — Ние всички ще се превърнем в жени.
Той пръв предаде оръжието си: бойната пушка без муниции, лъка, бойната секира. Чапа последва примера му.
Светкавичен облак почувствува как цялото й тяло потрепера.
В лагера цареше мъртвешка тишина, само неколцина войници ругаеха, ако нещо не ставаше достатъчно бързо. Контролиращи войници вървяха напред и назад през групата на лагеруващите индианци.
Мъжете от Мечата орда вече бяха предали оръжието си. Сега стояха с празни ръце край своите жени и деца. Всички те бяха обучавани от четиригодишна възраст да бъдат ловци и бойци. Сега неочаквано им бяха отнели работата и свободата едновременно.
Никой не смееше да погледне другаря си. Ето ги победителите в много битки, в сражения с белите мъже; ето ги тук, подчинени, обезоръжени, заловени върху парче обрасла с рядка трева степ, без дивеч. Светкавичен облак усети някакъв необичаен повик за повръщане. Никой не можеше повече да я защищава или да й осигурява прехраната. Нейният свят се беше сринал. Тя бе в ръцете на врага.
Изсвистяха три изстрела. Никой от мъжете и жените на Мечата орда не разбра кой ги бе изстрелял. Но опитните бойци бяха разбрали за част от секундата какво искат да направят драгуните, та Четансапа извика на жените и децата: „Лягайте!“и сам падна по очи в тревата.
Отстрани един куршум прелетя към беззащитните индианци.
Чуха се детски писъци. Ранени се сгърчиха; кръвта им швирна. Умиращи се въргаляха и после се проснаха.
Всичко се случи за няколко секунди.
Четансапа се изправи бавно. Погледна само веднъж към кръга от войници, които отново бяха заредили пушките си. Светкавичен облак усети какво чувствува в момента Четансапа. Но той беше мъж без оръжие.
В ръцете на Монгшонгша лежеше изпитото й малко детенце — беше мъртво. Бедрото на Чапа кървеше. Жената на Стария гарван лежеше в локва кръв и не можеше да говори повече. Внучката й, девойката Гущерчето, стоеше безпомощна край нея. Малкият брат на Ихасапа се гърчеше в нечовешки болки. Един куршум го беше улучил в корема.
Унчида и Уинона заедно с няколко други жени бързаха да помогнат там, където все още можеше да се даде помощ. Светкавичен облак вървеше край Уинона и се стараеше да помага на нея и на Унчида. Куршумът в бедрото на Бобъра се беше забил дълбоко; трябваше да го изрежат и кръвта му пръскаше като струя, докато Хавандшита и Унчида успяха да превържат раната. Жената на Стария гарван беше улучена в гърдите. Очите й се изцъклиха. Братът на Ихасапа, десетгодишно момче, свърши в ужасни болки.