Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Тази нощ започна наистина мръсната работа, когато старши сержант Тревор Бийл и десет от неговите войници крайно неохотно тръгнаха на разузнаване из гората Дъдли. Призори Бийл и седмина от войниците му се върнаха зад крепостните стени с двама пленници и докладваха на губернатора какво са свършили през нощта.
— За Бога, защо им е на Изкупителите да ни атакуват?
— Нямам представа, сър — каза старши сержант Бийл.
— Това беше риторичен въпрос, старши сержант. Задава се само за да предизвика ефект, без да очаква отговор.
— Да, сър.
— Колко са?
— Между осем и шестнайсет хиляди, сър.
— Не можеш ли да бъдеш по-точен?
— Промъквахме се из гъста гора в непрогледен мрак сред добре охранявана армия, сър, тъй че не мога да бъда по-точен. Не вярвам да са повече или по-малко.
— Много си нахален, старши сержант.
— Тази нощ загубих трима войници, сър.
— Съжалявам, но не е по моя вина.
— Не, сър.
Три часа по-късно старши сержант Бийл отново беше в кабинета на губернатор Агостино.
— Не успяхме да изкопчим друго от тях — всъщност от единия — освен предположенията му за общата бройка. Преди да млъкне окончателно, пленникът каза, че в гората са около шест хиляди, но армията се разделила преди три дни… а, и че ги командвал някой си Принцепс.
— Дайте ми един час насаме с тях, сър.
— Не вярвам да си по-добър от Брадфорд в мъченията на затворници. В края на краищата това му е работата. Искам ти и още трима да отнесете вест до Мемфис. Тръгнете поотделно; избирайте пътища, където е най-вероятно да избегнете засади на Изкупителите.
Един час след като Бийл и хората му напуснаха града, Изкупителите щурмуваха един пробив в южната стена и последва кратък, но яростен сблъсък с триста бронирани Матераци, които ги чакаха. Бяха отблъснати и загубиха двайсетина войници, без някой от Матераците видимо да пострада. Почти час след нападението стана ясно, че трима Матераци са изчезнали.
Още по-странно бе, че няколко часа по-късно от позициите на обсадните машини на изкупителите към синьото лятно небе се издигнаха четири колони от пушек. Не след дълго група разузнавачи се върна да съобщи на губернатора, че Изкупителите са се оттеглили и са изгорили четирите требушета, които с толкова усилия бяха докарали до Йорк.
Когато след три дни Бийл стигна до Мемфис, в града вече имаха вести за другата половина от Четвърта армия на Генерал-Изкупител Принцепс и бяха смаяни от съобщението на Бийл. Втората войска на изкупителите не атакува трите укрепени града по пътя си, всеки от които бе не по-малко стратегически важен от Йорк — просто ги отмина и се насочи към Форт Непобедим. Една стара шега на Матераците казваше, че Форт Непобедим не е форт, но това няма кой знае какво значение, защото не е и непобедим. Всъщност там имаше просторни полета и полегати склонове, стигащи изведнъж до тесни каньони и скалисти проходи. Тия две контрастиращи географски особености представляваха най-добрият и най-лошият терен, на който могат да действат кавалерия и бронирани бойци. Нямаше по-добро място за обучение на Матераците, които прииждаха към Форт Непобедим от цялата империя. В резултат там по всяко време имаше поне пет хиляди кавалеристи и пехотинци, мнозина с дългогодишен боен опит. В атаката на Изкупителите срещу Форт Непобедим нямаше никакъв военен смисъл — те просто предизвикваха Матераците на мястото, където бяха най-силни и тренираха денонощно. Четири хиляди Изкупители заеха бойни позиции в низините пред форта и зачакаха Матераците да ги атакуват. Така и стана. За нещастие на Изкупителите хиляда кавалеристи Матераци, които по същото време се връщаха от учение, ги нападнаха в гръб и започна кървава баня, в която Изкупителите загубиха поне половината си войници. Останалите две хиляди отстъпиха с бой към Таметските клисури и се присъединиха към четирите хиляди Изкупители, които ги чакаха. Там теренът бе много по-неудобен за коне и Изкупителите можеха да не се опасяват от нов удар в гръб. В крайна сметка битката от първия ден се оказа свирепа, но с неясен резултат. Втори ден нямаше. Когато се събудиха, Матераците откриха, че Изкупителите са се оттеглили в планините, където кавалерията не можеше да ги преследва. Генералите в Мемфис озадачено си задаваха въпроса какво може да е целяло нападението срещу Форт Непобедим.