Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Новината, която пристигна в Мемфис на другия ден, бе също тъй озадачаваща, но по съвсем различен начин, ако изобщо може да се нарече „озадачаващо“ нещо, изпълнено с ужас и отвращение. В седем часа на единайсетия ден от месеца Втора конно-пехотна армия под командването на Изкупител Петър Бързица нахлу в Маунт Нюджънт — село с около хиляда и триста жители. Имаше само един очевидец на навлизането им — четиринайсетгодишно момче, което, поради нещастна любов към местно момиче, се събуди рано и отиде в близката гора да поплаче, без да стане за присмех пред по-големите си братя. Колоната от триста войници, наближаваща Маунт Нюджънт, представляваше странна гледка за момчето, което бе по-скоро озадачено — войниците носеха монашески одежди, каквито то не бе виждало досега и яздеха малки магарета, подскачайки смешно върху седлата; изобщо не можеха да се сравняват с величествената кавалерия на Матераците, която то бе зяпало със страхопочитание при единственото си посещение в Мемфис. Когато след осем часа Изкупителите напуснаха селото, всичките му жители освен момчето бяха мъртви. Докладът на местния шериф бе съставен по неговия разказ и пристигна върху бюрото на Випонд заедно с малка платнена торбичка. Той гласеше:
Изкупителите бързо събудили селяните и с помощта на рупор ги уведомили, че това е само временна окупация и ако окажат съдействие, няма да пострадат. Отделили мъжете и жените, както и децата под десет години. Жените били отведени в селския склад за зърно, който бил празен — имало още време до жътвата. Мъжете били задържани в залата за събрания. Децата били отведени в кметството, единствената триетажна сграда в селото, и затворени на втория етаж. Когато пристигнахме, открихме, че Изкупителите са забили сред селото стълб и върху него беше поставено приложеното устройство.
Випонд отвори платнената торбичка. Вътре имаше нещо като ръкавица без пръсти, каквито употребяват през зимата търговците на пазара, за да си топлят ръцете без да губят сръчност. Направена беше от най-здрава и дебела кожа, а от най-дебелата част по ръба на дланта се подаваше острие, дълго около дванайсет сантиметра и леко извито в края, за да следва очертанията на човешка шия. Върху острието беше изписано мястото на производство Гравизо. От вътрешната страна на ръкавицата имаше етикетче, каквито зашиват родителите върху дрехите на малките ученици. На него бе избродирано със син конец името Петър Бързица. Канцлерът Випонд потръпна и отново зачете доклада.
Започнали от жените — извеждали ги една по една от склада. Заставяли ги да коленичат. После един Изкупител с приложеното устройство пристъпвал изотзад, дръпвал главата, за да изпъне шията и прекарвал през гърлото на жертвата въпросното устройство, очевидно създадено за тази цел. После отмъквали тялото и довеждали следващата жертва. Намерихме само един жив очевидец — едно момче. Според него всяко от тези убийства траело не повече от трийсет секунди. Тъй като не знаели какво ги очаква, жертвите изглеждали разтревожени, но не и изплашени, а смъртта настъпвала с такава бързина, че през целия ден никой не успял да извика. По този начин Изкупителите избили всички жени — 391 на брой, до един часа след пладне. (Свидетелят можел да вижда часовниковата кула над кметството.) Мъжете — 503 — били изтребени по същия начин. Но когато се стигнало до децата под десетгодишна възраст — те били 304, Изкупителите престанали да прикриват своите действия. Хвърляли по едно и по две децата от най-високия балкон, за да си строшат вратовете. Не пощадили дори и най-малкото пеленаче. През целия си живот не съм виждал подобно нещо. След дадените показания и преди да успеем да го удържим, свидетелят избяга в гората, като се кълнеше да отмъсти на нападателите.