Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Първоначалните впечатления на Клей от нудисткия плаж бяха крайно разочароващи. Първата гола жена, която видя, беше някаква сбръчкана баба, която, ако имаше кой да я посъветва, щеше да прикрие по-голяма част от себе си, вместо да я разкрива. След нея пристъпваше съпругът й, с огромен бирен корем, който почти покриваше срамните му части; на задника си имаше грозен обрив и някои още по-неприятни неща. Изведнъж човешката голота му се стори нещо отвратително. Разбира се, Ридли беше в стихията си, пристъпвайки като газела по плажа, докато около нея се извиваха шии и увисваха челюсти. След два часа на пясъка, те избягаха от жегата и прекараха следващите два часа в уюта на един приказен френски ресторант. Всички добри ресторанти на този остров бяха френски и бяха навсякъде.
Густавия беше пълна с живот. Времето беше твърде горещо и не беше точно туристическият сезон, но някой бе забравил да каже това на туристите, които изпълваха тротоарите, шляеха се мързеливо по магазините или задръстваха улиците с наетите си джипове и малолитражни коли. Гълчавата в пристанището не стихваше и за миг, малки рибарски лодки се разминаваха с огромните яхти на богаташи и знаменитости.
Докато остров Мустик беше тих и усамотен, Сейнт Барт беше гъсто застроен и претъпкан с хора. Което не намаляваше чара му. На Клей и двата острова много му харесваха. Ридли, която напоследък развиваше подчертан интерес към недвижимите имоти на Карибите, предпочиташе Сейнт Барт — най-вече заради луксозните магазини и хубавата кухня. Тя обичаше оживени градове и гъсти тълпи, главно мъже, които да я зяпат захласнато.
След три дни Клей свали часовника си и излезе да спи в един хамак на верандата. Ридли четеше романи и през повечето време гледаше стари филми. И на двамата вече им доскучаваше, когато Джарет Картър гордо навлезе в пристанището на Густавия на борда на величествен катамаран на име „Пенсионирания адвокат“. Клей го очакваше в един бар наблизо пред чаша газирана вода.
Екипажът на „Пенсионирания адвокат“ се състоеше от германка на четирийсет и няколко години, с крака горе-долу като на Ридли, и един приличен на пират шотландец на име Маккензи, инструктор по ветроходство. Жената, която се казваше Ирмгард, му бе представена като първи помощник, което на моряшки език звучеше може би твърде неопределено, но що се отнася до отношенията между половете, не оставяше никакво съмнение. Клей ги натовари на джипа си и подкара към вилата, където всички се къпаха безкрайно дълго, а после прекараха в пиене оставащите часове, докато слънцето потъна в морето. Маккензи получи свръхдоза бърбън и скоро захърка в един хамак.
Бизнесът с яхти под наем беше доста замрял, също както и този с чартърни полети. „Пенсионираният адвокат“ била ангажирана общо четири пъти за шест месеца. Най-дългото й пътуване било от Насау до Аруба и обратно — общо три седмици, за което двойка англичани пенсионери заплатили 30 000 долара; а най-късото — двудневно отскачане до Ямайка, където за малко не загубили яхтата в тропическа буря. Маккензи, тогава по чудо трезвен, ги спасил. После близо до Куба ги нападнали пирати. Историйките извираха една след друга.
Естествено, Джарет се заглеждаше похотливо в Ридли. Този път той наистина беше горд със сина си. Ирмгард кротко пиеше, пушеше цигара и гледаше светлините на Густавия.
Късно след вечеря и след като жените се бяха оттеглили, Джарет и Клей се преместиха на друга веранда за по още едно питие.
— Къде я намери? — запита Джарет и Клей набързо му разказа. Двамата практически живеят заедно, обясни той, но никой не повдига дума за трайно обвързване. Ирмгард също била временно завоевание.
Минаха на правни теми; там Джарет имаше безброй въпроси. Той беше разтревожен от размерите, до които се бе разраснала фирмата, и се принуди да даде някои съвети, без да го молят. Клей го изслуша търпеливо. На яхтата имаше компютър с достъп до интернет и Джарет знаеше за делото „Максатил“ и за всички враждебни отзиви в пресата, които бе предизвикало. Когато Клей заяви, че е събрал двайсет хиляди случая, баща му отбеляза, че това е твърде много за една фирма.
— Не разбираш нищо от групови искове — каза Клей.