Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Кармайн си имаше схема: ако ти се налага да се разхождаш в хубав слънчев ден, то го направи близо до дома на някой заподозрян, а ако край мястото на разходката ти има гора, вземи си бинокъл, за да гледаш птиците. С преметнат на шията бинокъл, Кармайн тръгна между дърветата, нагоре по склона по посока на билото, от другата страна на което се намираше „Понсонби Лейн“ №6. Земята беше покрита с една педя килим от мокри листа, снегът се бе стопил, с изключение на вдлъбнатините по някой и друг камък и усойните места, където топлината не беше проникнала. Няколко елена се махнаха от пътя му, но не бяха подплашени. Животните винаги разбираха кога се намират в резерват. Забеляза, че мястото е красиво и спокойно по това време на годината. През лятото монотонният шум от тревокосачките и пронизителният смях край барбекютата на открито щяха да съсипят чара му. От предишната си полицейска работа знаеше, че никой не си позволява да излиза от паркинга, дори за кърска любов. На двайсетте акра на резервата нямаше кутии от бира, капачки, бутилки, найлони й използвани презервативи.
Когато се изкачи на билото, беше изненадан от ясната гледка към дома на семейство Понсонби. Дърветата по склона бяха драстично оредели и вече не приличаха на гора: три американски брези с общо коренище, красив стар бряст, изглеждащ в добро състояние, десетина клена, събрани на едно място по такъв начин, че опадалите им листа образуваха впечатляваща гледка, както и млади храсти кучешки дрян, които през пролетта щяха да превърнат мястото в бяло-розова полянка на мечтите. Сигурно дърветата са изсечени доста отдавна, тъй като дънерите им не се виждаха.
Вдигна бинокъла и огледа къщата, виждаше я все едно е на петнайсет метра от нея. Чък се бе покачил на стълба с длето и горелка в ръка и махаше стара боя по стария изпитан начин. Клеър се бе опънала в дървен шезлонг близо до верандата, а Биди лежеше в краката й. Лекият вятър галеше лицето на кучето и то не усети присъствието му. Тогава Чък извика. Клеър стана и обиколи къщата така безпогрешно, че Кармайн бе поразен. И все пак беше сигурен, че Клеър е сляпа.
И откъде беше толкова сигурен? Кармайн не оставяше непроверена информация, а слепотата на Клеър беше препъникамък по неговия път. Понякога ползваше услугите на надзирателката в затвора Кари Толбойс, която едва свързваше двата края, за да издържа многообещаващия си син, и затова приемаше допълнителна работа в свободното си време. Кари имаше таланта да играе роли толкова убедително, че хората често й казваха това, което не бива. Кармайн изпрати Кари при офталмолога на Клеър, прочутия Картър Холт. Версията й беше, че иска да дари пари за лечението на ретинитис пигментоза, тъй като скъпата й приятелка Клеър Понсонби страдала от нея, преди напълно да ослепее. Той каза, че още помнел деня, в който Клеър дошла при него с отлепване и на двете ретини — какъв рядък случай, и двете очи да помръкнат изведнъж! Първият му голям случай, но за съжаление не беше по силите му да помогне. Но нали в днешно време може да се лекува, запротестирала Кари. Разбира се, казал доктор Холт. Клеър Понсонби обаче била нелечимо сляпа за цял живот. Беше й преглеждал очите и лично се убедил в това. Колко тъжно!
Кармайн гледаше как сляпата Клеър говори оживено с Чък, който слезе от стълбата, хвана сестра си за ръка и я отведе вътре през верандата. Кучето ги последва. След това се чуха приглушени акорди на симфония от Брамс. Братът и сестрата се бяха наситили на чистия въздух, представлението свърши. Макар че… Чакай малко! О, да, разбира се. Чък излезе, събра си инструментите и ги занесе заедно със стълбата в гаража, после се върна в къщата. Очевидно обичаше всичко да си е на мястото, но дали имаше фикс идеи?
Кармайн пусна бинокъла и се обърна, за да поеме обратно надолу към „Диър Лейн“. Беше му по-трудно да слиза по дебелия слой хлъзгави гниещи листа, а елените още не бяха направили пътеки, но до лятото ще са свършили тази работа. Потънал в мисли за Чарлз Понсонби и противоречията в него, Кармайн забърза нетърпелив да се прибере в кабинета си и спокойно да обмисли подреждащия се пъзел. А също така и да обядва в „Малволио“.