Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
В следващия миг краката му изгубиха контрол и той полетя напред с разперени ръце, готови да поемат тежестта на падането. Посрещна земята с длани, строполи се с глухо тупване и около него се разхвърчаха облаци мокри залепнали листа. Плъзна се напред, отчаяно опитваше се да се хване за нещо, но инерцията му намаля и той се спря. Ръцете му бяха изровили две успоредни следи дълбоко в почвата. Изруга тихо, претърколи се и се изправи. Чувстваше парене на ожулените места, но с облекчение откри, че не се е наранил много. „Колко глупаво, Кармайн, колко глупаво! Потъна в мисли и забрави да си гледаш в краката, идиот такъв.“
Само че защо чу глух звук, като падна? Стана му любопитно, съвсем в негов стил. Клекна и започна да копае една от следите, които дланите му бяха оставили. На петнайсет сантиметра по-надолу откри дъска. Продължи да копае трескаво, отместваше листата, докато най-накрая пред очите му се откри стара дървена врата, най-вероятно към землянка.
О, Боже! Изведнъж изтръпна и започна да връща листата обратно, където си бяха. Притискаше ги надолу, потупваше ги да се слегнат, а по челото му изби пот и едвам си поемаше дъх. Когато се увери, че е заличил следите от падането си, седна, отметна глава и прецени резултата от усилието си. Не, не беше достатъчно добре. Ако някой огледа мястото по-внимателно, ще забележи. Свали си сакото и с него събра още паднали листа трийсет метра по-далеч. Донесе ги и ги пръсна, после сложи якето на земята и започна да замазва с него всяка следа от разбъркването. Накрая едвам си поемаше дъх, но беше доволен, че никой няма да разбере какво се е случило. А сега изчезвай оттук, Кармайн! Пое надолу на колене, като пръскаше листа след себе си. Стана прав чак когато беше почти до паркинга. Ако имаше късмет, елените щяха да минат над следите му в неспирното си търсене на оскъдната храна през зимата.
Качи се във форда и се замоли острият слух на Клеър да не се простира чак до бумтящия по „Диър Лейн“ мотор на колата му. Натисна леко с крак педала на газта и кара до завоя на първа. Част от него изгаряше да каже новината на Силвестри, Марсиано и Патрик, но реши да не им се обажда от любовното убежище „Майор Минор“ и да изпорти цялата работа. Най-добре да завие на североизток и да се върне по пътя, откъдето дойде. Нямаше да му стане нищо, ако почака малко.
Не е била чак толкова дълга разходката ти при трийсет градуса под нулата, Чъки! И нямаш нужда от фенерче по склона зад къщата, защото имаш тунел, който излиза в подножието на резервата. Някой — може би ти или някой преди теб — е изкопал този проход под хълма, за да скъси разстоянието. Тук, в Кънетикът, на стотици километри от границата между свободните и робските щати, този тунел със сигурност не е изкопан от бягащи от господарите си негри. Според мен ти си го изкопал, Чъки. В нощта, когато отвлече Фейт Хоури, е трябвало само да внимаваш как ще излезеш. Когато си се върнал с нея, нас вече ни е нямало наоколо. Това беше една от грешките ни. Трябваше да продължим наблюдението. Но да не бъдем прекалено жестоки към себе си, нямаше да успеем да те хванем и като се връщаше. Наблюдавахме „Понсонби Лейн“ и къщата ти, не знаехме за тунела. Тогава извади късмет, Чъки. Но този път късметът е на наша страна. Вече знаем за тунела.
Тъй като вече умираше от глад, а и му трябваше още малко време да помисли, Кармайн обядва в „Малволио“, преди да събере колегите си.
— Сега вече разбирам напълно значението на старото клише — каза той, когато и последният човек, Патрик, влезе в кабинета на Силвестри.
— На кое клише? — попита Патрик и седна.
— Бременен с новини.
— Тук са вече три опитни акушерки, така че — раждай.
Думите му бяха ясни, подредбата на събитията логична и правилна. Кармайн преведе слушателите си стъпка по стъпка през събитията, които се случиха след срещата му с Елиза Смит.
— Всичко тръгна от нея, от това какво каза и как го каза. Тя беше моят катализатор. А кулминацията настъпи, когато паднах, докато слизах по хълма — това се казва късмет! Доста ми провървя в това разследване — каза той накрая и изчака слушателите му да си затворят зяпналите усти.
— Не, не е късмет — опроверга го Патрик със светнали очи, — а страшен магарешки инат, Кармайн. Кой друг би си направил труда да провери историята с Ленард Понсонби? И кой друг би си направил труда да разглежда кутия с веществени доказателства отпреди трийсет и шест години? Тръгна по следите на неразкрито престъпление, защото ти си единственият човек, за когото се сещам, който знае, че ако светкавицата падне два пъти върху една и съща къща, там има нещо, което я привлича.