Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, но идвате прекалено късно, лейтенант. Сега е пет и трябва да затваряме. Елате утре, когато отворим.
Утре Силвестри щеше да научи всичко с подробности, но защо да не осигури на кучката една безсънна нощ, преди секирата да се стовари върху нея?
— Тогава ви предлагам — каза той мило — утре рано сутринта да накарате колегата си да използва по предназначение полицейската кола и да достави кутията с принадлежностите им на лейтенант Кармайн Делмонико в сградата на Областната администрация. Ако поисканата пратка не бъде доставена, моята племенница Джина ще седне на мястото ви. Тя няма търпение да започне работа в полицията, и то на някое спокойно местенце, за да може да учи. Иска да влезе във ФБР, но изпитът е много тежък за жена.
Глава 26
Неделя, 27 февруари 1966
В единайсет преди обед в неделя, преди началото на наблюдението, Кармайн влезе в полицейското крило на областната административна сграда. Чувстваше се самотен, неспокоен и напрегнат.
Самотен, защото в петък вечерта Дездемона заяви, че ако времето през уикенда е поносимо, ще направи поход по маршрута „Апалачи“ чак до границата с Масачузетс. Тъй като обичаше да е в леглото му, това го завари малко неподготвен. Не се вслуша в протестите му, че ще трябва да се лиши от една полицейска кола, за да я закарат и да я върнат. Притесняваше се, че очакванията му от тази връзка бяха много по-различни от това, което бе изпитвал със Сандра. Въпреки че не я биваше в нито една от двете роли, тя все пак бе негова съпруга и майка на детето му и той я бе наредил в специално чекмедже в съзнанието си, което не смееше да отваря, докато е на работа. А Дездемона се въртеше в ума му непрекъснато и това нямаше нищо общо с ролята й в разследвания от него случай. Той просто нямаше търпение да я види. Може би беше от възрастта. Беше на двайсет, когато срещна Сандра, и на четиридесет, когато Дездемона влезе в живота му. Като родител не се справяше добре, а като съпруг бе още по-трагичен. Сигурен беше, че не иска Дездемона само като любовница. Брак, май искаше брак. Само че дали тя го искаше? Нямаше никаква представа. Походът й в Апалачите може би означаваше, че нуждата й от него не е толкова голяма, колкото неговата от нея. Но беше толкова любяща, когато бяха заедно и никога не го упрекваше, че не й обръща внимание заради работата си. О, Дездемона, не ме разочаровай. Остани с мен, стани едно цяло с мен!
Беше неспокоен, защото в отсъствието на Дездемона трябваше да запълни два дни съвсем сам. Силвестри му бе забранил да се занимава с други случаи, освен с Призраците, като правеше изключение само за назрелите расови напрежения, и то ако избухнат. Дали в сравнително топлата неделя Мохамед ел Неср се бе заловил за работа? Със сигурност още не организираше демонстрации и митинги. Мълчанието му не беше никаква мистерия. И той като Кармайн чакаше Призраците да отвлекат още едно момиче тази седмица, и да усилят болката и възмущението. Следващата неделя със сигурност щеше да има голям митинг, който щеше да откъсне така необходими му хора от случая с Призраците. Мохамед беше голяма досада, но показваше добър усет за стратегия.
И напрегнат, защото трийсетият ден вече наближаваше.
— Лейтенант Делмонико? — попита сержантът от рецепцията.
— Последният път като погледнах в огледалото, бях аз — каза Кармайн с широка усмивка.
— Когато пристигнах тази сутрин намерих стара кутия за веществени доказателства зад другите пакети. Не е адресирана до никого, сигурно за това не сте я получили. После намерих етикет с вашето име на метри от нея. — Той се наведе, порови под плота си и извади голяма квадратна кутия, която не приличаше на съвременните.
Вещите на жената и детето, пребити до смърт през 1930! Напълно беше забравил за тях, погълнат от приготовленията за наблюдението. Но не пропусна да каже на Силвестри да подпали задниците на кучката от архива и нейния колега.
— Благодаря ти, Лари, задължен съм ти — каза и занесе кутията в кабинета си.
Ето ти занимание за неделя сутринта, когато любимата ти жена е на поход сред мокри листа.
Като отвори капака, не намери вътре мухлясали вещи от мястото на престъпление, извършено преди трийсет и шест години. Не бяха запазили дрехите на двете жертви, което означаваше, че са били опръскани целите в кръв, включително и обувките. Никой не си бе направил труда да измери точно разстоянието, на което е бил намерен Ленард Понсонби, но Кармайн предполагаше, че по жената и детето може да е имало и негова кръв. Нямаше и схема на разположението на труповете. Единствената информация, която имаше, е, че той е бил „близо“ до тях.