Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Това е мило, Патси, но то не е достатъчно за пред съдия Дъглъс Туейтис. Намерих истинското доказателство заради чист късмет, като се подхлъзнах на хълма.
— Не, Кармайн. Падането може и да е било случайно, но находката ти не е. Всеки друг би станал, би се изтупал — Патрик махна няколко изсъхнали листа от съсипаното сако на Кармайн — и би закуцукал надолу. Ти намери вратата, защото мозъкът ти е регистрирал странен шум, а не защото, като си паднал, си изровил вратата. А и въобще не би се озовал на хълма, ако не беше намерил нашето лице на снимката, правена през 1928. Хайде, поеми поне част от заслугите!
— Добре, добре! — извика Кармайн и разпери ръце. — По-важното е да решим какво да правим оттук нататък.
Въздухът в кабинета на Силвестри видимо затрепери от въодушевление, облекчение и прекрасната неподправена радост, която всички излъчват в мига, в който някой случай се разплете. Още повече случаят с Призраците, толкова мрачен, толкова зловещ и така мъчително проточил се. Без значение какви трудности предстояха — а те бяха врели и кипели и знаеха, че такива ще има — имаха отговора, който щеше да ги придвижи напред и който им подсказваше, че краят е близо.
— Първо, не можем да приемем за даденост, че съдебната система ще е на наша страна — каза Силвесри, захапал пурата си. — Не искам да провалим случая заради глупава техническа грешка, защото точно техническите грешки неговата защита ще припише на полицията. Да не се заблуждаваме, ние сме хората, които обикновено замерят с яйца. Това ще бъде голям процес, ще се отразява в цялата страна. Което означава, че защитата на Понсонби няма да се състои от евтини адвокати мошеници, дори да нямат пари. Всеки зализан адвокат, който знае къде е Кънетикът и поне малко федерално право, ще се бори със зъби и нокти да влезе в екипа, който ще защитава Понсонби. И ще ни обстрелва с развалени яйца. Не можем да си позволим нито една грешка.
— Искаш да кажеш, Джон, че ако сега вземем съдебна заповед и нахлуем в тунела на Понсонби, ще намерим нещо, което прилича на операционна в къщата на лекар — каза Патрик. — И аз като Кармайн никога не съм вярвал, че този звяр има окъпана в кръв и мръсотия зала за мъчения. Той има операционна. И ако е само наполовина толкова внимателен да не оставя следи в операционната си, колкото е с жертвите си, можем да се окажем с празни ръце. Правилно ли съм те разбрал?
— Да — каза Силвестри.
— Никакви грешки — повтори Марсиано. — Нито една дори.
— А ние вече направихме купища — добави Кармайн.
Настъпи тишина. Въодушевлението се беше изпарило напълно. Накрая Марсиано изсумтя развълнувано и заговори:
— Щом останалите не искат, тогава аз ще го кажа. Трябва да хванем Понсонби на местопрестъплението. И щом се налага, ще го направим.
— О, Дани, за бога! — извика Кармайн. — Да застрашим живота на още едно момиче? Да я подложим на ужаса да бъде отвлечена от този психопат? Аз не бих го направил! Отказвам да го направя!
— Ще се уплаши, така е, но ще се оправи. Вече знаем кой е, нали така? Знаем как действа. Ще следим само него, няма нужда да следим някого другиго.
— Не можем да го направим, Дани — намеси се Силвестри. — Трябва да следим всички, както досега. Иначе ще забележи. Не можем да го направим без пълно наблюдение.
— Добре, съгласен съм. Но вече знаем, че е той, затова ще го следим много по-зорко. Щом мръдне и ние след него. Проследяваме го до дома на жертвата, оставяме го да я отвлече и после го спипваме. Като имаме това, тунела и операционната, няма да излезе свободен от съда — каза Марсиано.
— Всичко е условно и това е проблемът — каза Силвестри. — Понсонби е извършил четиринайсет убийства, а ние имаме четири трупа. Знаем, че първите десет жертви са изгорени, но как ще го докажем? Понсонби да ти прилича на човек, който ще направи самопризнания? Сигурен съм, че не е такъв тип. Тъй като шестнайсетгодишни момичета бягат от вкъщи всеки ден, имаме десет убийства, заради които никога няма да можем да го осъдим. Всичко се свежда до Мерседес, Франсин, Маргрета и Фейт, но нищо не го свързва с тях освен тънко като стъкло предположение. Дани е прав. Единствената ни надежда е да го хванем на местопрестъплението. Ако сега нахлуем в дома му, ще се измъкне. Адвокатите му ще бъдат толкова обиграни, че могат да убедят съдебните заседатели и в невинността на Хитлер и Сталин.
Всички се спогледаха, бяха объркани и гневни.