Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Но пък вътре беше чантичката й. По навик си сложи ръкавици, преди да я извади и да я разгледа с очите на съвременен опитен полицай. Ръчно изработена. Беше я изплела, както често правили жените в онези бедни години. Имаше две дървени дръжки и подплата от евтина памучна материя. Нямаше закопчалка. Тази жена не е могла да си позволи и най-евтиния телешки бокс, да не говорим за друг вид кожа. В чантичката намери малко портмоне с един сребърен долар, три монети по двайсет и пет цента, една от десет и една от пет. Кармайн сложи портмонето на бюрото си. Мъжка носна кърпа, чиста, но измачкана. От американ, не от лен. А на дъното — парченца и трохи от бисквитите. Майката сигурно ги е откраднала от гаровото кафе, за да има какво да яде детето във влака. Вероятно затова са се криели навън, на снега. От аутопсиите ставаше ясно, че стомасите и на двете са били празни. Да, бисквитите са откраднати.
Пътната чанта не беше голяма, но пък достатъчно стара, за да е принадлежала на някого от войниците на Севера и той да я донесъл на юг по време на Гражданската война. Избеляла, протрита на места, никога не е била елегантна, дори като нова. Отвори я внимателно и почтително. Вътре намери почти цялата собственост на бедната жена. Нямаше нищо по-трогателно от безмълвните следи, останали след отдавна отминали животи.
Най-отгоре имаше два дълги вълнени шала на разноцветни ленти. Сякаш бяха изплетени от остатъци. Но защо шаловете са били в чантата, след като времето е било толкова студено? Дали не са резервни? Под тях намери два чифта чисти дамски кюлоти, направени от неизбелен муселин, и два чифта по-малки, които очевидно бяха на детето. Чифт плетени чорапи до коленете и чифт по-дълги плетени чорапи. А на дъното, грижливо загъната в скъсана опаковъчна хартия, лежеше малка детска рокля.
Дъхът на Кармайн секна. Малка детска рокля. Ушита от светлосиня френска дантела, обшита с перли. Бухнали ръкави с фини маншети, перлени копчета на гърба, копринена подплата, а под нея колосан набран тюл, който разперваше полата като балетна пачка. Предшественик от 1930 година на моделите на „Тинкър Бел“, само че тази рокля беше изработена изцяло на ръка, всяка перла беше пришита много здраво с отделен конец, нито един от шевовете не беше машинен. Какви неща са пропускали полицаите през 1930! От лявата страна на гърдите с по-тъмни лилави перли беше избродирано „Ема“.
Главата на Кармайн се завъртя, той стана, остави роклята на бюрото си и се взираше неподвижен в нея пет минути, които му се сториха цял час. Нямаше представа колко време е минало, не беше поглеждал часовника си, нито този на стената.
Най-накрая седна и сложи пътната чанта в скута си, отвори я широко, колкото скобите й му позволяваха. Подплатата беше износена и единият от шевовете й се бе прокъсал. Пъхна и двете си ръце и заопипва със затворени очи. Ето! Тук има нещо!
Снимка, и то направена не с любителски фотоапарат. Беше студиен портрет в бежова картонена рамка, върху която имаше печат с името на фотографското ателие. Мейхю Студиос, Уиндзор Локс. Някой беше написал на ръка годината, която той разчете като 1928. Надраскана беше с молив и беше страшно избледняла, така че бе по-скоро предположение.
На снимката се виждаше седнала на стол жена с четиригодишно дете на колене. Жената беше доста по-добре облечена, с наниз от истински перли на шията и обеци с истински перли на ушите. Момиченцето беше с рокля подобна на тази в пътната чанта и надписът „Ема“ се виждаше ясно. Тук двете все още имаха лица. Дори на черно-бялата фотография си личеше, че кожата им е в цвят „мляко с кафе“. Косите им бяха гъсти, черни и къдрави, очите много тъмни, а устните плътни. Кармайн ги гледаше през сълзи и му се струваха великолепни. Погубени заедно с младостта и красотата си, всяка следа от тях превърната в кървава пихтия.
Престъпление от страст. Защо не се бяха сетили за това? Никой убиец не би си разпилявал силите в серия от удари, ако мотивът му не е омраза. Особено когато черепът, който удря с бухалката, принадлежи на малко момиченце. Изключено е тези две същества от женски пол да нямат някаква връзка с Ленард Понсонби. Били са там заради него, а той е бил там заради тях.
Значи все пак е Клеър Понсонби. Но беше прекалено млада, за да го е извършила. Не е нито Мортън, нито Клеър. Била е лудата Айда, станало е около десетилетие преди напълно да превърти. Което означава, че Ленард и майката на Ема са били… любовници? Роднини? И двете предположения бяха еднакво вероятни. Айда е била изключително консервативна, за нея и най-малката капка черна кръв е предизвиквала отвращение. Защо Ема и майка й са били толкова отчаяни през януари 1930, когато до тях е бил Ленард с 2000 долара в джоба и диамантени украшения по себе си? Какво се е случило с Ема и майка й между 1928 в Уиндзор Локс, когато изглеждат материално осигурени, и мизерното им състояние от януари 1930?