Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Много си хитър, Патси — ухили се Силвестри.
— Не съм от класата на Кармайн, Джон. Стига, всичко, което казах, звучи логично.
— Да, знам. Но откъде да намерим секрети от скункс?
— Имам цяло шише — призна си лукаво Патрик.
Кармайн погледна Силвестри заплашително.
— Тогава включете в бюджета на полицията няколко бидона доматен сок. Не мога да карам Ейб и Кори да си слагат секрети от скункс зад ушите, без им предложа вана с доматен сок на сутринта. — Намръщи се, изглеждаше недоволен. — Имаме ли някъде вана или са само душове?
— Има голяма чугунена вана в старата част на сградата. Горе-долу по времето, когато Ленард Понсонби е бил пребит до смърт, тя се е използвала за укротявате на психичноболни, преди хората с бели престилки да дойдат да си ги приберат — обясни Марсиано.
— Добре, накарайте някого да я измие и дезинфекцира. И след това я искам пълна догоре с доматен сок, защото според мен и Ейб, и Кори трябва да си сложат от секрета. Ако се наложи да се разделят, кучето ще подуши този, който не се е „парфюмирал“.
— Съгласен — каза Силвестри и по изражението му пролича, че срещата е свършила.
— Ех, още не можем да разплетем всичко докрай — въздъхна Кармайн. — Все още ни предстои да обсъждаме различни възможности. Като например дали Понсонби работи сам, или има съучастник, за когото не знаем нищо? Ако приемем, че Клеър не е замесена, трябва ли да отхвърлим вероятността Призраците все пак да са двама? Понсонби няма личен живот извън „Хъг“ и дома си. Знае се, че ходи на изложби, дори това да значи ден-два отпуск от работа. Отсега нататък ще го следим навсякъде, където ходи. Пускаме след него най-добрите ни хора, Дани, най-добрите ни хора. Спокойни и внимателни мъже и жени и никакви разнебитени двуканални радиостанции. Ще им дадем от новите микрофони, които се слагат на ревера, така че да не остават без радиовръзка, докато го следят. Тези устройства са незабележими като карфици. Техническото ни оборудване става все по-добро, но един Били Хоу и един Дон Хънтър ще ни дойдат добре. Ако наистина закрият „Хъг“, Джон, няма да е зле да ги привлечем при нас. Да ги прикрепим към отдела на Патси и да сложим думата „технически“ в названието му. Не го казвай, Джон. Ти можеш да намериш пари, по дяволите!
— Ако Мортън Понсонби беше жив, щяхме да знаем самоличността на втория Призрак — каза Марсиано.
— Дани, Мортън Понсонби не е жив — отвърна търпеливо Кармайн. — Видях гроба му и доклада от аутопсията. Не, не е убит, просто внезапно е паднал мъртъв. Не е открита отрова в трупа му, но не е и установена истинската причина за смъртта.
— Лудата Айда може пак да се е развихрила.
— Съмнявам се, Дани. По всичко личи, че е била дребничка, а Мортън Понсонби е бил здрав младеж. Би било трудно да го задуши с възглавница. Освен това няма влакна в дихателните му пътища.
— Може да е имало четвърто дете — настоя Марсиано. — Айда може да не го е регистрирала при раждането.
— О, нека не фантазираме! — извика Кармайн и размаха ръце във въздуха. — Първо, кой ще е бащата на това мистериозно дете, след като Ленард е бил убит? Чък? Слез на земята, Дани! Едно дете не остава незабелязано. Това не са новозаселили се жители на „Понсонби Лейн“, те са притежавали квартала! Дошли са малко след като „Мейфлауър“ е акостирал в Америка. Спомни си за Мортън. Не е живял на тази планета, но са знаели за него. Имало е хора на погребението му.
— Значи, ако има втори Призрак, то ние не го познаваме.
— Засега — да — заключи Кармайн.
Глава 27
Сряда, 2 март 1966 г.
Нощите след понеделник и вторник минаха без инциденти, ако не броим непрекъснатите ругатни на Ейб и Кори. Обливането с воня от скункс беше изпитание, граничещо с мъчението, защото нямаше мозък на света, който да се отклони от естествено програмираната си реакция към миризмите, независимо дали бяха ужасни, или приятни, а именно — да ги изключи от възприятията си след известно време. Но миризмата на скункс оставаше и се пропиваше, тя беше най-дълбоката обонятелна яма. Само привързаността им към Кармайн ги убеди да се съгласят, но след като си нанесоха секрета, вече съжаляваха горчиво. За радост старата вана в областната административна сграда беше достатъчно голяма да побере двама души едновременно, иначе едно много старо приятелство беше на път да се разпадне.
Времето продължаваше да се оправя и температурите бяха над нулата — идеално време за отвличане. Никакъв дъжд или вятър.