Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Стига, Кармайн, достатъчно! 1930 година може да почака, но 1966 не може. Чък Понсонби е един от Призраците. Или пък може би е Призрака и върши всичко сам? Доколко Клеър му помага? И на колко помощ е способна? Възможно ли е единият Понсонби да е Призрак, а другият да не е? Да, заради слепотата на Клеър. Сигурен съм, че е сляпа! Чък може да ходи до някое тайно, звукоизолирано мазе и тя никога да не разбере. Убеден съм, че е звукоизолирано. Писъците не трябва да се чуват, а момичетата са пищели неистово.
Чарлз Понсонби… Ерген домошар, който не може да измисли оригинална идея за изследване, дори от това да зависи животът му. Винаги в нечия сянка — на лудата си майка, лудия си брат, сляпата си сестра, много по-успелия най-добър приятел. Не си прави труда да си сложи еднакви чорапи, да се реши да си купува нови сака от туид. Клишираният образ на разсеяния професор, прекалено плах, за да вземе плъх с голи ръце, незабележим по начин, който подсказва тотален срив на егото, въпреки димната завеса от интелектуален снобизъм.
Но възможно ли е същият този Чарлз Понсонби да се впише в образа на толкова брилянтен сериен изнасилвач-убиец, който не спира да ни води за носа от мига, в който разбрахме, че съществува? Направо не е за вярване. Проблемът е, че никой не разполага с психологически портрет на серийния убиец, знаем само, че сексът, изглежда, винаги е намесен. Затова когато открием представител на тази порода, трябва веднага да му направим дисекция. Възраст, пол, вероизповедание, външност, тип жертви, които избира, лицето, което представя пред света, детство, произход, какво харесва и какво не — факторите, които са го формирали са хиляди. За Чарлз Понсонби можем да кажем, че по майчина линия е генетично обременен с лудост и слепота.
Кармайн прибра веществените доказателства в кутията точно както ги беше намерил и я занесе долу на рецепцията.
— Лари, сложи това веднага в сейф — каза той, като му я подаде. — Абсолютно никой да не я доближава.
И преди Лари да му отговори, Кармайн излезе през вратата. Време беше за ново посещение на „Понсонби Лейн“ №6.
Въпросите се блъскаха в главата му като рояк оси, търсещи гнездото си, което се наричаше отговор. Как е успял Чарлз Понсонби да стигне от „Хъг“ до гимназията „Травис“ и да се върне, като убеди всички, че е бил на заседание на покрива? Трийсет безценни минути бяха минали, преди Дездемона да намери него и останалите там, но пък всичките други шестима души, присъствали на това заседание се кълняха, че никой не е отсъствал по-дълго от времето, необходимо да се отиде до тоалетната. Доколко можеше да се разчита на паметта и вниманието на един разсеян учен? И как Понсонби е излязъл от дома си в нощта, в която бе отвлечена Фейт Хоури, когато беше така плътно следен? Дали съдържанието на кутията от 1930 беше достатъчно солидно доказателство съдия Дъглъс Туейтис да им издаде заповед за обиск. Въпросите следваха един след друг.
Излезе на шосе 133 от североизток и стигна първо до „Диър Лейн“. Според общината четирите къщи в дъното на тази улица не бяха поискали пред тях да бъде положен асфалт. Петстотинметровата улица беше покрита с чакъл. В дъното й имаше кръгъл участък, който беше удобен паркинг за шест-седем коли. Гората се спускаше от всички страни към пътя. Беше, разбира се, изкуствено засадена. Преди двеста години това място щеше да бъде разчистено и превърнато във ферма, но тъй като фермерите все повече предпочитаха по-плодородните почви на Охайо и на запад от него, земеделието престана да бъде печеливш бизнес за първите заселници от Кънетикът и те се ориентираха към поточните линии за прецизно машиностроене, чийто пръв основател беше Ели Уитни. Така че горите отново избуяваха — дъб, клен, бук, брези, чинари и малко борове. През пролетта цъфтяха кучешкият дрян и планинските лаврови храсти. Поникнаха диви ябълки. И елените бързо се върнаха.
Гумите му скърцаха шумно по чакъла, а това засили убеждението му, че патрулите, наблюдаващи „Диър Лейн“ на кръстовището й с шосе 133 в нощта, когато изчезна Фейт Хоури, са щели да чуят, ако някое превозно средство мине оттук, освен това са щели да видят бялата пара от ауспуха. А в онази нощ на паркинга бяха спрени само немаркирани полицейски коли. Беше възможно Чък Понсонби да е изкачил пеша склона зад къщата си без фенерче, но къде е смятал да отиде после? Трябва да е оставил колата си предварително много по-нагоре по шосе 133 или пък ако не е била неговата, а на партньора му, тогава той трябва да го е взел пак някъде там. Толкова дълъг преход при трийсет градуса под нулата? Едва ли. В сравнение с онази нощ фризерите бяха истински печки. Как тогава го е направил?