Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Тя стисна пръстите му.
— Ditto3, Кармайн.
— Въпреки ужасното разследване, Дездемона, животът ми стана по-хубав през последните дни. И ти си част от причините, прекрасна моя.
Никой досега не я беше наричал „прекрасна“. Усети едновременно прилив на объркване и благодарност, стана яркочервена и не знаеше накъде да гледа.
Преди шест години в Линкълн си мислеше, че е влюбена в прекрасен човек, един лекар. Докато веднъж, когато минаваше покрай вратата му, не го чу да казва: „Кой, Дездемона Дюпре? Драги мой, грозните винаги са толкова благодарни, че си струва да ги поухажваш. Те стават добри майки и няма нужда са притесняваш, че ще съгрешат с млекаря, нали? В края на краищата, не те интересува как изглежда камината, като разпалваш огъня, затова ще се оженя за Дездемона. Ползата ми ще е, че децата ни ще са умни. И високи освен това.“
Започна да прави планове да емигрира на следващия ден, като се закле, че никога повече няма да позволи да стане уязвима за подобна прагматична жестокост.
А сега, благодарение на едно безлико чудовище, живееше с Кармайн в неговия апартамент и може да приема за даденост, че той я обича, колкото го обичаше тя. Думите бяха измамни, нима докторът от Линкълн не го доказа? Колко от това, което й казваше беше заради работата му, заради желанието му да я защити, заради шока от това, което за малко да й се случи? О, моля те, Кармайн, не ме разочаровай!
Глава 25
Петък, 25 февруари 1966 г.
Трийсетият ден след последното отвличане беше след седмица и никой, включително и Кармайн, нямаше основание да вярва, че сега имат по-добра възможност да предотвратят убийство, отколкото преди четири месеца. Никога разследване не се беше проточвало толкова дълго при толкова много хора, назначени по него, толкова предохранителни мерки, предупреждения и разгласа из целия щат.
Разбраха се, че в общи линии ще действат по същия начин: всеки заподозрян в щата ще бъде поставен под двайсет и четири часово наблюдение от понеделник, двайсет и осми февруари, до петък, четвърти март. Това включваше и трийсет и двамата заподозрени от Холоуман. Вече действаха по-здраво и по-гладко. В случая с професор Боб Смит например безполезната охрана на „Манор Марш“ щеше да бъде дублирана от четири екипа съгледвачи от полицията в Бриджпорт. Освен ако не се бе прицелил в жертва от Бриджпорт, професорът ще трябва да преплува река Хусатоник, ако иска да отиде на изток, или да се промъкне през шестте пункта, в които бяха блокирани шосетата, ако иска да тръгне на запад. Това беше основната разлика между плана миналия месец и сега: полицейски коли и униформени полицаи, както и цивилни и коли без надписи да завардят всички шосета. На среща с представители на участъците от щата се разбраха, че ако заловят Призраците на някой от пунктовете, така да бъде. За всеки появил се там заподозрян това значеше голяма червена точка в досието му и засилено наблюдение. Ако през февруарско-мартенската акция Призраците отново им се измъкнеха, тогава през март и април ще има нови полицейски методи и нови заподозрени.
Кармайн реши да не се включва в наблюденията. Не беше вероятно в началото на март температурите да паднат под нулата, така че най-добре да е на място с постоянна чиста радиовръзка с всички останали и голяма карта на Кънетикът на някоя стена наблизо. Двата последователни удара на Призраците далеч на изток му подсказваха, че е време да се насочат на север или на запад. Полицаите от Масачузетс, Ню Йорк и Роуд Айлънд се бяха съгласили да наситят границите си с Кънетикът с повече патрули, отколкото мухи кацат по животински труп. Беше война на живот и смърт.
Като си мислеше повече за вечерта, която щеше да прекара с Дездемона, отколкото за закучилото се изтощително разследване, в късния следобед Кармайн занесе папките с описание на случаите „Понсонби“ на улица „Кейтърби“.
— Да пазите непотърсени загубени лични вещи от 1930 година? — попита той докторантката от архиварското дуо. Неквалифицираният никакъв го нямаше. Както и полицейският пикап. Да му се не види, забрави да каже на Силвестри какво става в тук.
— Би трябвало да имаме лични вещи още от времето на Революцията — каза тя саркастично, защото не й беше приятно, че е задигнал папките й, но пък се притесняваше, че си е тръгнала по-рано в понеделник.
— Искам да видя личните вещи на тези две жертви на убийство — каза той, като размаха двете безименни тънки папки под носа й.
Тя се прозя, погледна си ноктите, а после обърна очи към часовника.
3
Ditto (ит.) — и на мен. — Б.пр.