Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Имаме още един проблем — каза Кармайн. — Клеър Понсонби.
Комисар Силвестри не използваше цинизми, освен това днес беше неделя, но наруши собствените си правила.
— По дяволите! — просъска, после направо излая. — Мамка му!
— Според теб тя колко знае, Кармайн? — попита Патрик.
— Дори не мога да предположа, Патси, това е самата истина. Сигурен съм, че наистина е сляпа, така казва офталмологът й. А той е доктор Картър Холт, сега професор по офталмология в „Чъб“. Истината е, че никога не съм виждал по-сръчен слепец от нея. Ако тя е примамката, на която се хващат милозливи шестнайсетгодишни момичета, изгарящи от желание да вършат добри дела, тогава е съучастник в изнасилване и убийство, дори никога да не е влизала в операционната на Понсонби. Каква по-добра примамка от сляпа жена? Но пък една сляпа жена се забелязва и запомня лесно, затова съм склонен да се откажа от тази хипотеза. Ще й се налага да ходи по терени, които не познава така добре като „Понсонби Лейн“, колко бързо би могла да се движи по тях? Как ще разпознае жертвата, ако и Чък не е с нея? Цяла сутрин размишлявам за Клеър! Представям си я пред гимназията „Св. Марта“ в Норуолк. Знаете ли, че тротоарът пред училището е разкопан заради ремонти на тръбите? Две момичета са изчезнали оттам, някой все щеше да я забележи. А и за да се справи, ще й трябват упражнения за ходене по разкопани тротоари. Накрая заключих, че би била повече пречка, отколкото помощ за Чък. Може да е държала жертвата, докато той е карал обратно към убежището си, но и това ми изглежда невероятно. И въпреки това той трябва да е имал съучастник. Например кой е бил шофьорът на лимузината?
— Искаш да изключим Клеър като заподозряна? — попита Силвестри.
— Не напълно, Джон. Просто да я определим като не много вероятен съучастник.
— Съгласен съм, че не бива да я изключваме напълно — каза Патрик, — но не вярвам, че е способна да му помогне кой знае колко. Да не говорим, че е възможно да не знае какво прави брат й.
— Между тях има изключително здрава връзка. Сега вече знаем какво е било детството им и тази връзка ми се струва по-логична. Майка им е убила баща им, готов съм да си заложа живота, че е така. Което означава, че Айда Понсонби е била психически нестабилна, дълго преди Клеър да се върне вкъщи, за да се грижи за нея. Сигурно е било истински ад у тях.
— А дали децата са знаели за убийството, Кармайн?
— Нямам представа, Патси. Как се е прибрала Айда в бурята през 1930 година? Вероятно с колата на Ленард, но дали тогава чистеха улиците? Не си спомням.
— По-важните артерии ги чистеха — каза Силвестри.
— Сигурно е имала кръв по себе си. Може би децата са я видели.
— Предположения! — изсумтя Марсиано. — Нека се придържаме към фактите, момчета.
— Дани, както винаги, е прав — каза Силвестри и му се отплати като пъхна пурата под носа му. — Утре вечер започваме наблюдението, затова по-добре сега да уточним промените.
— Най-важната промяна — каза Кармайн — е, че Кори, Ейб и аз ще наблюдаваме входа на тунела откъм резервата.
— Ами кучето? — попита Патрик.
— То създава усложнения. Съмнявам се, че ще яде месо с опиати. Кучетата водачи са обучени да не взимат храна от непознати или от земята. И тъй като е кастрирана, няма да се подлъже по някое мъжко. Ако ни чуе, ще се разлае. Не съм сигурен, че Чък няма да вземе Биди със себе си, за да пази тунела, докато го няма. Ако го вземе, животното ще ни помирише.
Патрик се засмя.
— Не и ако миришеш на скункс.
Останалите гнусливо се дръпнаха назад.
— Господи, Патси, не!
— Е, тогава поне Ейб и Кори — поправи се Патрик и погледна дяволито. — Само един от вас ще е достатъчен.
— Един от нас със сигурност няма да се умирисва на скункс и това съм аз — каза намръщен Кармайн. — Трябва да има и друг начин.
— Не и без да предупредим Понсонби. Не можем да отвлечем кучето, това е сигурно. Това не ти е някакъв селяндур с необмислен план, това е лекар, който успява непрекъснато да ни се изплъзне. Ако кучето изчезне, ще разбере, че сме по петите му и ще спре да отвлича — убеждаваше ги Патрик. — Козът му е вратата на тунела от страната на резервата и ние трябва да го накараме да повярва, че тя все още си е само негова тайна. Може би я пази — въже, в което да се спънеш, алармени звънци, устройства, които се задействат като мини, светлини на дърветата. Преди да се приближите, проверете, за бога. Естествено, че ще използва кучето. Как — не знам, само знам, че ще го използва. Ако бях на неговото място, щях да сипя малко секонал в последното за вечерта питие на Клеър.