Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Аз само изпълнявам заповеди. Капитан Калис се опитва да ни запази живи, така че не го разпитвам за друго.
— Мислиш ли, че има място за още един меч?
— Ще го питам. Но нали отивате към Махарта?
— След боя, който отнесохме при Хайпур, имам желание да почивам година или две, но честно казано, когато няма схватки, ми става скучно.
— Ще му кажа и това — рече Ерик и тръгна.
Много от селяните му кимаха за поздрав — те вече не гледаха бойците на Калис с открит страх. И въпреки това бяха раздвоени между щастието да имат защитници и да прибират златото им и опасенията, че укреплението ще привлече ненужно внимание. Селото беше периодически ограбвано и жителите му имаха изпробвани методи за бягство и криене сред хълмовете. Сега укреплението едновременно беше защита и клопка.
Някой викна Ерик и той се обърна. Беше Ембриса, четиринайсетгодишно момиче, което явно бе почнало да го харесва. Беше симпатична, с едър кокал и бледосини очи, които бяха най-характерното в нея, но Ерик знаеше, че тя ще остарее преди да навърши трийсет, може би с три или четири деца и мъж, който се труди от зори до мрак. Като градско момче, Ерик не знаеше какво точно означава истинска бедност или тежка, непосилна работа, докато не бе дошъл в това село.
Той я поздрави набързо и като се извини, тръгна към павилиона, който служеше за кръчма. Един предприемчив селянин, казваше се Шабо, бе поставил грубо сковани дървени пейки и маси и печелеше добре, като сервираше лошо вино и бира на хората на Калис. Вече бе успял да вдигне и стобор около постройката и Ерик бе убеден, че ако се задържат по-дълго, Шабо ще се превърне в истински кръчмар, защото използваше всички получени пари, за да разширява скромното си заведение. Последното му нововъведение беше избитата втора врата, та клиентите да могат да влизат и от двете страни.
Калис, Цила, Праджи и още няколко души бяха седнали на една маса. Цила разправяше:
— От трийсет години съм войник, но никога не съм виждал нищо подобно. — Пресуши чашата си и обърса уста с опакото на ръката си.
Калис погледна Ерик, който побърза да докладва:
— Половината от животните трябва или месец да пасат, без да се яздят, или трябва да се убият. Другите могат да бъдат готови за езда, ако си отдъхнат една седмица.
Калис кимна. Цила се намеси:
— Ние нямаме много — защото победената страна получава малко, — но можем да купим няколко коня, ако ни продадете.
— Какво смяташ да правите? — попита Калис.
— Тръгнали сме към Махарта. Раджата е пратил своите Безсмъртни на помощ на жреца-крал на Ланада, за да воюват срещу зеленокожите и армията им. Това означава, че бойните слонове и побърканите от дрога маниаци на жреца-крал ще се съюзят.
— Това не ми харесва — рече Праджи. — Двама толкова стари противници да се съюзят.
Цила махна за нова халба и Шабо хукна да му донесе.
— Да, но това означава също, че раджата ще има нужда от повече бойци, за да охраняват града му, така че ще има работа и за нас. Мога да прекарам една-две години, като поддържам реда между селяните, след всичко, което преживяхме. — Той погледна Праджи и Калис. — Казвате, че сте били в Хамса?
— Да — отговориха и двамата.
— При Хайпур беше десет пъти по-лошо. Преди да започне тази война ние, като вас, бяхме отряд наемници, и се подвизавахме между Хайпур и Мястото за среща. — Ерик знаеше, че Цила говори за ежегодните срещи на джешандите и другите племена, които идваха на границата на степите, за да търгуват с номадите от изтока. — Понякога пък действахме по средното течение на Ведра. Случвало се е да придружаваме кервани през равнината Джамс към Паламц на река Салпура. — Той замислено поклати глава. — Но тази война… това е нещо, което не бяхме виждали. Наехме се след падането на Килбар и бях чул достатъчно от тези, които се бяха отървали, за да знам, че е лошо, но въобще не бях подготвен за това, което се случи при Хайпур. — Спря, като че ли да събере мислите си. — Билбари ни зачисли към един конен разузнавателен отряд и действувахме като куриери. Хайпурският раджа имаше една от онези малки армии, които изглеждат красиви на парад, но знаеше, че има нужда от ветерани, за да задържат нашествениците и да подготвят армията му, като превърнат куклите в истински бойци.
— Месец след като се зачислихме, видяхме нашествениците за пръв път — продължи той. — Една дружина колкото вашата, шейсетина бойци, мина на коне до нашите позиции и се оттегли, без да ни създава неприятности. Докладвахме и зачакахме… И един ден се събудихме и небето на северозапад беше кафяво от прах. А после се появиха десет хиляди конници.