Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Бяха трийсетина мъже, всички калени воини, както личеше от външния им вид. Начело яздеше грамаден мъж на средна възраст, с увиснала до корема сива брада. Той махна на двама от хората си да обиколят и разгледат укреплението и забави ход. Когато стигнаха на разстояние, от което можеха да се чуват, извика:
— Хей, в крепостта!
— Кои сте вие? — попита Калис от стената.
— Редовните части на Билбари, преследвани след падането на Хайпур. — И като огледа хората си, добави: — Това, което остана от нас.
Ездачите, изпратени да огледат, се върнаха и сигурно докладваха на водача си, че това е крепост, а не обикновена барикада.
— Кой си ти? — попита отново Калис. — Познавам Билбари.
— Аз съм командирът. — Водачът отново се огледа. — Билбари загина, а ние получихме един ден милост след падането на града. Казвам се Цила.
Праджи застана до Калис и Ерик и каза:
— Знам ги. Не са лоши бойци, макар че не бих искал да споделям с тях палатката си. Но ще зачитат мира в лагера.
— Мога да ви пусна в укреплението — викна Калис.
— За колко време?
— Два дни — отвърна капитанът.
— Повече от достатъчно. — Цила се засмя. — Честно и справедливо. Кой командва тук?
— Аз. Калис.
— Пурпурните орли на Калис? — попита Цила, докато слизаше от коня си.
— Същите.
— Чух, че си загинал при Хамса — каза Цила, докато Калис даваше знак да отворят портите.
— Слезте долу, но бъдете нащрек. Отначало може би ще влязат с мир, но после, когато вече са вътре, могат да се отметнат — каза Фостър на Ерик и другарите му.
Всички мисли и подозрения за такова предателство изчезнаха, когато мъжете влязоха в селището. Това бяха измъчени, изтощени хора. Ерик забеляза, че много от конете са ранени и всички са с възпалени копита. Дори и два дни щяха да бъдат недостатъчни животните да укрепнат.
— Проклета прах — каза Цила и се закашля. — Но димът бе още по-лош. Пламъци от единия край на хоризонта до другия. — После посочи кобилата си и попита: — Имате ли ковач в дружината?
Калис посочи Ерик, който подаде шлема и меча си на Ру.
— Загуби си подковата някъде по пътя. Още не е окуцяла, но е на път.
На младежа му трябваше само един поглед, за да разбере, че Цила е прав. Вдигна крака на кобилата и видя, че ръбът на копитото е кървав.
— Ще го почистя и ще го превържа. С нова подкова ще е наред, ако не я караш да върви много бързо.
— Ха! — каза Цила. После се обърна към Калис. — Насам идва армия от трийсет хиляди души, че и повече. Направо ни издухаха. И ако някой не ги спре на север оттук, насам ще дойде огромна тълпа. Ние сме първите от може би сто или повече дружини, които идват насам. Момчетата не са на себе си, откакто ги клаха гущерите.
— Гущерите ли? — попита Калис.
— Срещу едно питие ще ти обясня всичко — каза Цила.
Новодошлите се разделиха на две групи — едните бяха доволни, че хората на Калис ще се погрижат за конете и ще ги отменят, а другите настояваха да видят какво се прави, за да се уверят, че за любимците им се грижат добре. Ерик не беше учуден, че тези, които дойдоха с него, се оказаха добри ездачи. Въпреки трудния път конете им бяха много добре гледани и щяха да се възстановят след почивката. Конете на онези, които не дойдоха, не ставаха за нищо.
Ерик прегледа внимателно всички животни и си отбеляза за кои си струва да се погрижи и кои трябва да бъдат убити още днес. После направи съвещание с двама от най-опитните коняри в отряда на Калис и те се съгласиха с оценката му.
Един от новодошлите се приближи към Ерик и го попита:
— Как се казваш?
— Ерик.
— Аз съм Райън — каза мъжът. — Като те гледам, разбираш от коне.
Беше едър мъж с плоско лице, изгоряло от слънцето и покрито с прах от пътуването. Очите му бяха тъмни, косата — червеникавокафява, а брадата — прошарена със сиви нишки. Държеше се приятелски, но ръката му все пак беше върху дръжката на дългия му меч.
Ерик кимна, но не каза нищо.
— Искам да взема друг кон. Моят ще оздравее, ако не се язди една седмица. Мислиш ли, че капитанът ви ще ми продаде кон?
— Ще го попитам — отвърна Ерик и понечи да тръгне.
Райън го хвана за рамото и го задържа.
— Цила е храбър боец — тихо каза той, — но не е истински капитан. Тръгнали сме към Махарта, за да постъпим на служба при тамошния раджа. Ще мине поне година, докато тая паплач се придвижи на север към Ланада. — Той се огледа, за да види дали някой не го слуша. — Твоят капитан си знае работата, като гледам укрепленията. Повече приличате на военен гарнизон, отколкото на наемници.
Всеки в отряда на Калис беше предупреден срещу шпиони, така че Ерик отговори, без да се замисли.