![Царството [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/8/9/carstvoto-calibre-1-48-0-download.jpg)
Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
С тези думи той си тръгна и сс върна в своя свят на антикварна търговия, стари кости и горещи делхийски нощи. Тя го гледаше как се отдалечава и видя, че поклати глава, сякаш се опитва да пропъди спомените за онова, което беше видял.
Сърцето я заболя, докато го гледаше да се отдалечава. В известен смисъл беше започнала да се влюбва в него. При други обстоятелства сигурно щяха да имат връзка, може би дори романтична. Но тя не мислеше трезво. Той беше обвързан с всичко онова, което беше видяла, това сеизмично преживяване, което изтърпя и още не можеше да осмисли. И двамата имаха нужда да сс откъснат от всичко, което се беше случило, и можеха да го направят само сами.
Нанси се върна в Ню Йорк, Бруклин, покритите с листа улици на „Парк Слоуп", при своите приятели, при кафенетата и книжарниците, които познаваше толкова добре. Беше дошла пролетта, цветята вече цъфтяха в Сентръл Парк. Предложиха ѝ отпуск, но тя отказа, защото се страхуваше да остава дълго време сама и предпочете да приеме работата на редактор. След това потъна с благодарност в ежедневните ритуали на спазените срокове, сутрешните съвещания, нарастващата лудост, когато наближаваше затварянето на вестника, пийването с колеги, вечерите с информатори и всички други успокояващи дейности. Постепенно започна да оставя зад себе си странното преживяване. Постепенно откри, че често не мисли за него и че понякога минаваха часове и дори дни, преди да се сети за случилото се. Някак си успя да го погребе. Разбираше, че това е единственият начин, ако иска да се върне към някаква нормалност: мирогледът на Херцог, неговият разказ в пещерата, неговата мечта, неговият кошмар, неговият свят, в който демони и Учители контролираха съдбата на човечеството, трябваше да бъдат заровени под нарастващата шумотевица на ежедневието. Колкото и да беше нездраво, изпитваше облекчение от мисълта, чс Херцог е мъртъв. Не беше прав или беше луд, както каза Джек. Не е бил спасен от монаси от Шангри Ла и никога не е изпълнил съдбата, която смяташе, че му е обещана от Оракула. Това я улесняваше да гледа на разказа му като погрешен начин да се възприема и анализира светът, а на твърдението му, че е стигнал до Шангри Ла и че Оракулът и Книгата Дзян са едно и също, като на бълнуване.
И тогава един ден в края на лятото телефонът зазвъня. Беше седем сутринта, тя си беше у дома в леглото, слушаше радиото, което я беше събудило, и точно мислеше да става. Вдигна, питайки си не може ли да почакат, докато отиде на работа, и чу един глас, който ѝ беше толкова познат и толкова важен за нея, че ръцете ѝ се разтрепериха.
- Нанси, здравей, Джек се обажда - обяви гласът.
За миг тя изгуби дар слово.
- Нанси? - попита той отново, сякаш се безпокоеше, че връзката е лоша.
- Джек, каква изненада - успя най-накрая да каже, опитвайки се да вложи в думите си обикновена топлота. Стари спътници, това се опитваше да наподоби.
- Виж, съжалявам, че не се обаждах. Аз... може би разбираш защо. Причината да ти се обадя е... Минавам през Ню Йорк. В момента съм на летището. Питах се дали би пила кафе с мен, разбира се, ако имаш възможност.
Тя се опита да се засмее на старомодната му учтивост, но се беше напрегнала, сякаш отново се намираше в джунглата на Пемако и не знаеше накъде да побегне. Страхуваше се да го види отново, страхуваше се да си спомни отново онези дни в Тибет, които толкова трудно бе успяла да погребе. Беше избрала съзнателно да приеме обикновения свят, да забрави всички познания за възможните други и това не беше изцяло отрицателна постъпка. Беше започнала да осъзнава, че си има и положителните страни: започна да приема историята, да възприема един по-обобщен мироглед и това вероятно беше единственият начин да запази разсъдъка си. Дори самата мисъл за Антон Херцог я разстройваше: оставен да умре сам в мрачната джунгла.
- Наистина би било чудесно да се видим, но тази сутрин ми е малко трудно - излъга тя. - Имам... много задачи.
- Хайде, Нанси, по едно кафе набързо. Няма да ги отнема много време.
Той знаеше защо проявява неохота. Беше сигурна, че я разбира. Това направи решението ѝ по-лесно и се чу да казва:
- Пред „Бейгъл Зоун", намира се на площад „Томкинс Парк" в Алфабет Сити. Таксиджиите знаят мястото. Ще се видим там след четирийсет и пет минути.
Беше дълбоко обезпокоена, но не искаше да си го признае. Влезе да си вземе душ, облече се, излезе с бързи крачки от апартамента и си хвана такси. Денят беше прекрасен. Зелената трева на парка на площад „Томкинс Парк" вече беше пълна е хора, които се наслаждаваха на утринното слънце и ясното небе: куриери с велосипеди, които чакаха следващата си задача, минувачи, които пиеха кафе и преглеждаха вестниците, търкаляха се мързеливо по моравите или водеха разговори на малки групи. Нанси намери свободна пейка и седна. Не се наложи да чака дълго. Таксито на Джек спря до бордюра почти пред нея. Той слезе и започна да се оглежда. Сърцето й прескочи, когато го видя - изглеждаше както обикновено: красив, пъргав и динамичен, но тя знаеше колко повече се крие под това мъжкарско държане.